Искрено се забавлявам с последния вик на модата “Кен лий”, изпълнение на Валентина Хасан (неуспял кандидат от “Мюзик айдъл”). “Кен лий” стана интернет емблема на България. Самороден феномен, който не може да се роди в ничия PR-глава.

Според мен това е доказателство, че Бай Ганьо е жив – роклята не може да ни попречи да видим засуканите мустаци. Толкова искаме да сме европейци, че един език ли ще ни спре! Феноменът “Кен лий” може да същестува само като… куриоз. Куриоз, богат на референции и опозиции. Роди го случайността, но колко хляб има в него.

Изпълнението на Валентина нямаше да е толкова ефектно, ако бе само просто аудио (накъде без ориенталското достолепие), ако ги нямаше реакциите на журито (най-вече шашнатата Есил Дюран) и ако не беше убедителното твърдение на „певицата“, че пее именно на “английски език”.

Ех, ако можехме да ги излъжем европейците, че това наистина е “английски”?! Мила наивност, съчетана с глупост и голяма вяра в собствените сили. Истинският Бай Ганьо е изключително изобретателен – един текст ли ще го спре, щом иска да пее?!

Естествено “Кен лий” няма да пробие в музикалните класации, освен сред “най-смешните видеоклипове”. И феноменът Валентина Хасан ще угасне, щом научи английски. Въпросът е ние какво научихме. Или само се смяхме?