Един от най-ат­рак­тив­ни­те и по­чи­та­ни об­ре­ди в Тро­ян­с­кия край „Сир­ни за­го­вез­ни“ (та­ка на­ре­че­на­та „Сир­ни­ца“) бе от­бе­ля­за­на в не­де­ля и в Тро­ян. Но как!

Праз­ни­кът за­поч­на с оби­чая „Яло­ва сват­ба“ –  мас­ка­рад, кой­то бе пре­съз­да­ден с де­фи­ле от дол­ния до гор­ния край на Тро­ян. Най-от­п­ред на де­фи­ле­то вър­вят му­зи­кан­ти, след­ва­ни от ка­ру­ца с кон, в ко­я­то се во­зят бул­ка, мла­до­же­нец, кум, ку­ма и док­тор /бул­ка­та и мла­до­же­не­цът са пре­об­ле­че­ни мъ­же/. Ку­мът дър­жи счу­пе­но ре­ше­то  и ря­па вмес­то бък­ли­ца с ко­я­то чер­пи окол­ни­те да си пий­нат. Ха­рак­тер­но за яло­ва­та сват­ба е, че учас­т­ни­ци­те се об­ли­чат в об­рат­ни дре­хи – мъ­же­те в жен­с­ки, а же­ни­те в мъж­ки. След­ват ги учас­т­ни­ци, мас­ки­ра­ни ка­то меч­ки, май­му­ни, ци­га­ни – в най-ха­рак­тер­ни­те кос­тю­ми за мас­ка­ра­да в на­шия край.

Сват­ба­та пре­ми­на­ва през це­лия град и сти­га до мяс­то­то на про­веж­да­не на об­ре­да. Там се съ­би­ра ма­ло и го­ля­мо, за да си взе­ме прош­ка. Ти­пич­на за об­ре­да е от­ру­па­на­та тра­пе­за с яй­ца, си­ре­не, ба­ни­ца и хал­ва. Око­ло тра­пе­за­та се е съб­ра­ла ця­ла­та фа­ми­лия – ба­ба, дя­до, син, сна­ха  вну­ци и ос­та­на­ли­те чле­но­ве от се­мейс­т­во­то.

Пра­ви се во­дос­вет за зд­ра­ве, след ко­е­то мла­ди­те ис­кат прош­ка от по-въз­рас­т­ни­те, ка­то им це­лу­ват ръ­ка. След ве­че­ря­та ба­ба­та за­вър­з­ва на чер­вен въл­нен ко­нец пар­че си­ре­не, ва­ре­но яй­це или хал­ва. Раз­лю­ля­ва ко­не­ца око­ло на­ми­ра­щи­те се край нея де­ца. Вся­ко от тях се стре­ми, без да си по­ма­га с ръ­це, да за­ха­пе за­вър­за­но­то пар­че. Та­зи ве­се­ла дет­с­ка иг­ра се на­ри­ча „ам­ка­не“, „люш­ка­не“, „лам­ка­не“. С ко­не­ца и пар­че­то от иг­ра­та се пред­п­ри­е­мат  най-раз­лич­ни ма­ги­чес­ки дейс­т­вия. Ко­не­цът се за­ра­вя в ни­ва­та за бе­ре­кет. Част от лю­ля­но­то пар­че се за­паз­ва и се да­ва на бол­ни жи­вот­ни за зд­ра­ве. Ер­ге­ни­те и мом­че­та­та па­лят при­гот­ве­ния пред­ва­ри­тел­но огън. От не­го за­пал­ват че­ре­шо­ви ко­ри, за­вър­за­ни на ча­тал и ги вър­тят над гла­ви­те си. Тук те­зи фак­ли се на­ри­чат „уруг­лю­ви­ци“, а са­ми­ят об­ред е поз­нат ка­то „Уруг­лю­ва­не“.

Чес­то ер­ге­ни­те зап­ра­щат за­па­ле­ни­те фак­ли към ре­ка­та, „за да идат там бъл­хи­те“. При то­ва се из­ри­чат спе­ци­ал­ни ду­ми, ка­то: „На ти, ба­бо, кош бъл­хи“.

Сет­не всич­ки прес­ка­чат огъ­ня, за да не ги ха­пят бъл­хи през ля­то­то. Праз­ни­кът про­дъл­жа­ва с все­об­що ве­се­лие око­ло огъ­ня. По-къс­но ве­чер­та мас­ки­ра­ни­те учас­т­ни­ци в об­ре­да  тръг­ват по до­мо­ве­те за „май­тап“. Те са же­лан гост във вся­ка ед­на къ­ща, ка­то до­ма­ки­ни­те тряб­ва да ги пос­ре­щат с ви­но и ба­ни­ца.

Та­ка ор­га­ни­за­то­ри­те в  Тро­ян въ­зоб­но­ви­ха  то­зи ин­те­ре­сен об­ред,  вклю­чи­ха се­ са­мо­дей­ни със­та­ви, по­ве­че­то мла­ди хо­ра и жи­те­ли на Тро­ян.