Съдът допусна доста съмнения, като не се произнесе с едно валидно, допустимо и правилно решение, твърди адвокатът Николай Бозев.
Преписите от изборните протоколите (цели 94) бяха представени в края на съдебното заседание, разказва още Бозев. Така че искането да се изкажем конкретно беше невъзможно да стане в заседанието. Но по-късно са се изяснили доста неща.
В 29 протокола има поправки, зачерквания и отбелязвания, които са недопустими от закона. Дори да има сгрешени цифри, корекцията се извършва с подписите на всички членове на комисията. Има обаче корекции с един, два или три подписа, твърди Бозев. Вероятно това са хората, носили бюлетините.
Затова е поискано отварянето поне на тези 29 секции, но съдът е отхвърлил това искане. Какво казва още Бозев:
ОбИК отказа да предостави оригиналните протоколи и съдът ги изиска служебно. Така и не стана ясно какво количество бюлетини са раздадени на секциите. Например имаме 700 души по списък, раздадени са 300 плика и 500 бюлетини. Какво става с разликата? Защо са раздадени по-малко пликове от бюлетини? Съдът отхвърли и това искане.
Така влязохме в задънена улица. Но ето в Плевен ВАС е върнал делото и там ще броят наново.
Моята теза е, че докато не се изясни въпросът за броя на употребени и неупотребени бюлетини, предоставени и налични бюлетини, ще има съмнение. Защото сега има разминавания. Вярно е, че ОбИК изтъква, че не е задължена по закон да пази неупотребените бюлетини, но те са ценни книжа по смисъла на закона и не може да се унищожават току-така. Липсата на бюлетини е липса на ценни книжа.
Из пледоарията на адвокат Николай Бозев:
С първоначалната си жалба сезирахме съда за 10 секции, в които считахме, че има извършени нарушения. Когато се запознахме с протоколите, намерихме още 19 коригирани по някакъв начин протоколи, като в голяма част от тях – 11, поправката е извършена от едно, две или три лица, а не от всички членове на комисията, както е според закона. Поисках от съда производство по чл. 154 от ГПК, което с тези писмени доказателства, които са представени, естествено е съдът да приеме, че ние няма да можем да докажем. Поискахме отваряне на изборните чували, за да проверим съдържанието на отразените в представените протоколи и да равним съществува ли разлика между отразено в протоколите и изборните чували. Ние не искахме да превръщаме съда във втора избирателна комисия, дори от 29 изборни чувала ние бяхме готови да надникнем поне в 10 от тях. Съдът отбягваше упорито и не желаеше да допусне процедура по установяване на оспорените от нас факти. От тази гледна точка настоящият процес остава неизяснен, т.е. това е едно бяло петно, което по никакъв начин и мотиви не може да бъде пренебрегнато. Ние настояваме за доказателства, които безспорно са приети от ЦИКМИ и след като не са открити грешки в тях, изборите са обявени за честно проведени. За да можем да докажем, че има допуснати нарушения в изборния процес, трябваше да напишем изречението докрай. Това уви не се случи и по тази причина се появява и основното съмнение, че нещо има, което този съд не можа да установи. Аз не искам да се акцентува върху онези елементарни грешки, които се допускат във всяка СИК, понеже става въпрос за сериозни интереси. Набавянето на разликата от 1870, мисля, гласа от града в полза на нашия клиент и тяхното елиминиране в точно определени села с разлика от 371, означава, че не по-малко от 2200 бюлетини са били обявени за недействителни. Ако това беше установено в процеса, щяхме да докажем жалбата си. Уви, за нас остана една “тере инкогнита”, т.е. тъмнина, колко знаем за отпечатаните бюлетини за втория тур за избор на кмет, колко са предоставени на ОИК и впоследствие на СИК. Не разбрахме какъв резерв е оставен в ОИК, как е използван този резерв, като допълнителни бюлетини на самия изборен ден и какво е съотношението между употребени бюлетини и наличния резерв. Цифрата може да бъде само една – цифра на отпечатаните бройки бюлетини. Въпреки настояването ни съдът не допусна изследване на този процес и след като не изследва този процес, какъв може да бъде основният извод, освен, че делото от фактическа гледна точка остана неизяснено.
Из пледоарията на адвокат Валерия Генова (ОбИК)
…От самото начало жалбоподателите не се придържаха към направените от тях оплаквания в жалбата за допуснати нарушения по обема на секциите, за които те спорят. Съдът прояви изключително търпение да им указва непрекъснато, да им дава указания, беше позволено и бяха събрани доказателства извън предмета на жалбата. В тази връзка и ние при всяко поискване, както съдът ни е задължил, сме представили своевременно. Въпреки това нито едно оплакване не беше доказано. Разпитаха се двама свидетели. Едната свидетелка даде показания за с. Къкрина, които нямат отношение по спора. Другият свидетел твърдеше, че според него били гласували сто на сто, което не е вярно, от тук също не може да се направи извод, че тези хора не са гласували. Опитваха се да навеждат съображения за резерва, колко са бройките, но това няма отношение по това дали е бил действителен или недействителен вотът. Основни доказателства са секционните протоколи и отразеното в тях. Считам, че не се събраха никакви доказателства, от които да се направи извод, че по някакъв начин е бил нарушен законът…
