Николай Бозев

Съ­дът до­пус­на дос­та съм­не­ния, ка­то не се про­и­з­не­се с ед­но ва­лид­но, до­пус­ти­мо и пра­вил­но ре­ше­ние, твър­ди ад­во­ка­тът Ни­ко­лай Бо­зев.

Пре­пи­си­те от из­бор­ни­те про­то­ко­ли­те (це­ли 94) бя­ха пред­с­та­ве­ни в края на съ­деб­но­то за­се­да­ние, раз­каз­ва още Бо­зев. Та­ка че ис­ка­не­то да се из­ка­жем кон­к­рет­но бе­ше не­въз­мож­но да ста­не в за­се­да­ни­е­то. Но по-къс­но са се изяс­ни­ли дос­та не­ща.

В 29 про­то­ко­ла има поп­рав­ки, за­чер­к­ва­ния и от­бе­ляз­ва­ния, ко­и­то са не­до­пус­ти­ми от за­ко­на. До­ри да има сгре­ше­ни циф­ри, ко­рек­ци­я­та се из­вър­ш­ва с под­пи­си­те на всич­ки чле­но­ве на ко­ми­си­я­та. Има оба­че ко­рек­ции с един, два или три под­пи­са, твър­ди Бо­зев. Ве­ро­я­т­но то­ва са хо­ра­та, но­си­ли бю­ле­ти­ни­те.

За­то­ва е по­и­с­ка­но от­ва­ря­не­то по­не на те­зи 29 сек­ции, но съ­дът е от­х­вър­лил то­ва ис­ка­не. Как­во каз­ва още Бо­зев:

ОбИК от­ка­за да пре­дос­та­ви ори­ги­нал­ни­те про­то­ко­ли и съ­дът ги изис­ка слу­жеб­но. Та­ка и не ста­на яс­но как­во ко­ли­чес­т­во бю­ле­ти­ни са раз­да­де­ни на сек­ци­и­те. Нап­ри­мер има­ме 700 ду­ши по спи­сък, раз­да­де­ни са 300 пли­ка и 500 бю­ле­ти­ни. Как­во ста­ва с раз­ли­ка­та? За­що са раз­да­де­ни по-мал­ко пли­ко­ве от бю­ле­ти­ни? Съ­дът от­х­вър­ли и то­ва ис­ка­не.

Та­ка вля­зох­ме в за­дъ­не­на ули­ца. Но ето в Пле­вен ВАС е вър­нал де­ло­то и там ще бро­ят на­но­во.

Мо­я­та те­за е, че до­ка­то не се изяс­ни въп­ро­сът за броя на упот­ре­бе­ни и не­у­пот­ре­бе­ни бю­ле­ти­ни, пре­дос­та­ве­ни и на­лич­ни бю­ле­ти­ни, ще има съм­не­ние. За­що­то се­га има раз­ми­на­ва­ния. Вяр­но е, че ОбИК из­тък­ва, че не е за­дъл­же­на по за­кон да па­зи не­у­пот­ре­бе­ни­те бю­ле­ти­ни, но те са цен­ни кни­жа по сми­съ­ла на за­ко­на и не мо­же да се уни­що­жа­ват то­ку-та­ка. Лип­са­та на бю­ле­ти­ни е лип­са на цен­ни кни­жа.

Из пледоарията на адвокат Николай Бозев:

С пър­во­на­чал­на­та си жал­ба се­зи­рах­ме съда за 10 сек­ции, в ко­и­то счи­тах­ме, че има из­вър­ше­ни на­ру­ше­ния. Ко­га­то се за­поз­нах­ме с про­то­ко­ли­те, на­ме­рих­ме още 19 ко­ри­ги­ра­ни по ня­ка­къв на­чин про­то­ко­ли, ка­то в го­ля­ма част от тях – 11, поп­рав­ка­та е из­вър­ше­на от ед­но, две или три ли­ца, а не от всич­ки чле­но­ве на ко­ми­си­я­та, как­то е според за­ко­на. По­и­с­ках от съ­да про­и­з­вод­с­т­во по чл. 154 от ГПК, ко­е­то с те­зи пис­ме­ни до­ка­за­тел­с­т­ва, ко­и­то са пред­с­та­ве­ни, ес­тес­т­ве­но е съ­дът да при­е­ме, че ние ня­ма да мо­жем да до­ка­жем. По­и­с­ках­ме от­ва­ря­не на из­бор­ни­те чу­ва­ли, за да про­ве­рим съ­дър­жа­ни­е­то на от­ра­зе­ни­те в пред­с­та­ве­ни­те про­то­ко­ли и да рав­ним съ­щес­т­ву­ва ли раз­ли­ка меж­ду от­ра­зе­но в про­то­ко­ли­те и из­бор­ни­те чу­ва­ли. Ние не ис­ках­ме да прев­ръ­щаме съ­да във вто­ра из­би­ра­тел­на ко­ми­сия, до­ри от 29 из­бор­ни чу­ва­ла ние бях­ме го­то­ви да над­ник­нем по­не в 10 от тях. Съ­дът от­бяг­ва­ше упо­ри­то и не же­ла­е­ше да до­пус­не про­це­ду­ра по ус­та­но­вя­ва­не на ос­по­ре­ни­те от нас фак­ти. От та­зи глед­на точ­ка нас­то­я­щи­ят про­цес ос­та­ва не­и­зяс­нен, т.е. то­ва е ед­но бя­ло пет­но, ко­е­то по ни­ка­къв на­чин и мо­ти­ви не мо­же да бъ­де пре­неб­рег­на­то. Ние нас­то­я­ва­ме за до­ка­за­тел­с­т­ва, ко­и­то без­с­пор­но са при­е­ти от ЦИК­МИ и след ка­то не са от­к­ри­ти греш­ки в тях, из­бо­ри­те са обя­ве­ни за чес­т­но про­ве­де­ни. За да мо­жем да до­ка­жем, че има до­пус­на­ти на­ру­ше­ния в из­бор­ния про­цес, тряб­ва­ше да на­пи­шем из­ре­че­ни­е­то док­рай. То­ва уви не се слу­чи и по та­зи при­чи­на се по­я­вя­ва и ос­нов­но­то съм­не­ние, че не­що има, ко­е­то то­зи съд не мо­жа да ус­та­но­ви. Аз не ис­кам да се ак­цен­ту­ва вър­ху оне­зи еле­мен­тар­ни греш­ки, ко­и­то се до­пус­кат във вся­ка СИК, по­не­же ста­ва въп­рос за се­ри­о­з­ни ин­те­ре­си. На­ба­вя­не­то на раз­ли­ка­та от 1870, мис­ля, гла­са от гра­да в пол­за на на­шия кли­ент и тях­но­то ели­ми­ни­ра­не в точ­но оп­ре­де­ле­ни се­ла с раз­ли­ка от 371, оз­на­ча­ва, че не по-мал­ко от 2200 бю­ле­ти­ни са би­ли обя­ве­ни за не­дейс­т­ви­тел­ни. Ако то­ва бе­ше ус­та­но­ве­но в про­це­са, щях­ме да до­ка­жем жал­ба­та си. Уви, за нас ос­та­на една “те­ре ин­ког­ни­та”, т.е. тъм­ни­на, кол­ко зна­ем за от­пе­ча­та­ни­те бю­ле­ти­ни за вто­рия тур за из­бор на кмет, кол­ко са пре­дос­та­ве­ни на ОИК и впос­лед­с­т­вие на СИК. Не раз­б­рах­ме ка­къв ре­зерв е ос­та­вен в ОИК, как е из­пол­з­ван то­зи ре­зерв, ка­то до­пъл­ни­тел­ни бю­ле­ти­ни на са­мия из­бо­рен ден и как­во е съ­о­т­но­ше­ни­е­то меж­ду упот­ре­бе­ни бю­ле­ти­ни и на­лич­ния ре­зерв. Циф­ра­та мо­же да бъ­де са­мо ед­на – циф­ра на от­пе­ча­та­ни­те брой­ки бю­ле­ти­ни. Въп­ре­ки нас­то­я­ва­не­то ни съ­дът не до­пус­на из­с­лед­ва­не на то­зи про­цес и след ка­то не из­с­лед­ва то­зи про­цес, ка­къв мо­же да бъ­де ос­нов­ният из­вод, ос­вен, че де­ло­то от фак­ти­чес­ка глед­на точ­ка ос­та­на не­и­зяс­не­но.

Из пледоарията на адвокат Валерия Генова (ОбИК)

…От са­мо­то на­ча­ло жал­бо­по­да­те­ли­те не се при­дър­жа­ха към нап­ра­ве­ни­те от тях оп­лак­ва­ния в жал­ба­та за до­пус­на­ти на­ру­ше­ния по обе­ма на сек­ци­и­те, за ко­и­то те спо­рят. Съ­дът про­я­ви из­к­лю­чи­тел­но тър­пе­ние да им указ­ва неп­ре­къс­на­то, да им да­ва ука­за­ния, бе­ше поз­во­ле­но и бя­ха съб­ра­ни до­ка­за­тел­с­т­ва из­вън пред­ме­та на жал­ба­та. В та­зи връз­ка и ние при вся­ко по­и­с­к­ва­не, как­то съ­дът ни е за­дъл­жил, сме пред­с­та­ви­ли сво­е­в­ре­мен­но. Въп­ре­ки то­ва ни­то ед­но оп­лак­ва­не не бе­ше до­ка­за­но. Раз­пи­та­ха се два­ма сви­де­те­ли. Ед­на­та сви­де­тел­ка да­де по­ка­за­ния за с. Кък­ри­на, ко­и­то ня­мат от­но­ше­ние по спо­ра. Дру­ги­ят сви­де­тел твър­де­ше, че спо­ред не­го би­ли гла­су­ва­ли сто на сто, ко­е­то не е вяр­но, от тук съ­що не мо­же да се нап­ра­ви из­вод, че те­зи хо­ра не са гла­су­ва­ли. Опит­ва­ха се да на­веж­дат съ­о­б­ра­же­ния за ре­зер­ва, кол­ко са брой­ки­те, но то­ва ня­ма от­но­ше­ние по то­ва да­ли е бил дейс­т­ви­те­лен или не­дейс­т­ви­те­лен во­тът. Ос­нов­ни до­ка­за­тел­с­т­ва са сек­ци­он­ни­те про­то­ко­ли и от­ра­зе­но­то в тях. Счи­там, че не се съб­ра­ха ни­как­ви до­ка­за­тел­с­т­ва, от ко­и­то да се нап­ра­ви из­вод, че по ня­ка­къв на­чин е бил на­ру­шен за­ко­нът…