Ед­ва ли има друг град в Бъл­га­рия ка­то Ло­веч та­ка ми­ло сврял се в прег­ръд­ки­те на ве­не­ца от ска­ли с от­ве­си и стръм­ни­ни. Без­с­пор­но най-кра­сив е скал­ни­ят ма­сив „Стра­теш“, свър­зан и с про­дъл­же­ние на скал­ния при­да­тък с кре­пост­та „Хи­са­ря“. Ло­веч не би бил Ло­веч без „Стра­теш“ с та­ки­ва раз­но­об­раз­ни да­де­нос­ти, ко­и­то го пра­вят дос­та го­лям и сво­еоб­ра­зен ска­лен парк, дос­тъ­пен за всич­ки въз­рас­ти с нас­но­ва­ни­те нав­ся­къ­де пъ­ти­ща, алеи, стъл­би­ща и пе­ше­ход­ни пъ­те­ки.

Вто­ри­ят ска­лен ма­сив се на­ми­ра от­към юго­за­пад­на­та стра­на на р. Осъм. Той за­поч­ва от Ди­ки­сан, про­дъл­жа­ва на юг до Пре­се­че­на­та ска­ла, ка­то част от не­го­ва­та ця­лост про­дъл­жа­ва на из­ток до за­воя на Осъм, свър­зан с мес­т­нос­ти­те Трай­дян­ко и Ку­ку­на­но. В ос­но­ви­те на то­зи ска­лен ма­сив се на­ми­ра най-дъл­га­та пар­ко­ва алея на гра­да и най-по­се­ща­ва­на­та от лов­ча­лии – „Баш бу­нар“ с про­дъл­же­ни­е­то й до Трай­дян­ко и Ку­ку­на­но.

Съ­щин­с­ка­та пар­ко­ва част на „Стра­теш“ е свър­за­на с рус­ки­те па­мет­ни­ци, с мно­го­то на­саж­де­ния с лю­ля­ци, чис­ти по­лян­ки и езер­це, ко­е­то поч­ти ви­на­ги е праз­но. Ня­ко­га пар­кът гъм­же­ше от на­род. Зо­о­пар­кът се по­се­ща­ва­ше и от мла­ди, и от ста­ри. За съ­жа­ле­ние, вре­ме­на­та се про­ме­ни­ха.

Ви­со­ки­те час­ти на чуд­ния ве­нец от ска­ли, плът­но при­леп­нал до по­ве­че от квар­та­ли­те на Ло­веч, всъщ­ност не се по­се­ща­ват от пе­ше­ход­ци, ма­кар че нав­ся­къ­де са дос­тъп­ни, до­ри и за по-ста­ри хо­ра. Най-гор­на­та рав­нин­на част на „Стра­теш“, с не­го­лям нак­лон на юг, е ле­ко дос­тъ­пен поч­ти от всич­ки стра­ни, без от­ве­си­те на ска­ли­те. Най-труд­но се дос­ти­га до нея от­към па­мет­ни­ка на В. Лев­с­ки. Но и там мла­ди и хо­ра на сред­на въз­раст с ле­ко­та се из­кач­ват до рав­но­то от­го­ре. Най-лес­но се дос­ти­га по един от най-къ­си­те пъ­ти­ща и пъ­те­ки от­към Чер­ния па­мет­ник, и по-точ­но от­към пъ­тя под не­го, ид­ващ от „Ва­ро­ша“. За­пад­ни­ят ска­лен вис от­го­ре е най-дос­тъ­пен от­към Ези­ко­ва­та гим­на­зия или от­към „Ди­ки­сан“. Дви­жей­ки се на юг, по пъ­те­ка в бли­зост до ви­са на ска­ла­та, с из­г­лед към Ва­ро­ша, сти­га­ме до Пре­се­че­на­та ска­ла. По пъ­те­ка зад Пре­се­че­на­та ска­ла мо­жем да се прех­вър­лим вър­ху скал­но­то про­дъл­же­ние на из­ток чак до Трай­дян­ко, а на връ­ща­не от не­го, лес­но се сли­за по ка­мен­на пъ­те­ка до­лу до ВЕЦ „Ло­веч“. От­там по але­я­та Баш Бу­нар мо­жем да се вър­нем в Ло­веч.

Да­но не зву­чи са­мох­вал­но, но поз­на­вам вся­ко кът­че на скал­ни­те да­де­нос­ти и съм из­б­ро­ил 23 доб­ре офор­ме­ни пъ­ти­ща, алеи и пе­ше­ход­ни оз­д­ра­ви­тел­ни пъ­те­ки – бли­зо по­ло­ви­на­та оби­кол­ни, ос­та­на­ли­те с оти­ва­не до мяс­то­то и връ­ща­не об­рат­но.

Из­ку­ша­вам се да спо­ме­на и за ед­на въз­хи­ти­тел­на еко­пъ­те­ка, на­ми­ра­ща се на два­де­се­ти­на км от Ло­веч. Ста­ва ду­ма за ло­веш­ка­та пла­ни­на, за­поч­ва­ща от връх Ста­ре­ца над с. Бъл­га­ре­не, раз­си­ча­на от р. Осъм, про­дъл­жа­ва от с. Аб­ла­ни­ца на за­пад и пос­те­пен­но се сни­ша­ва по по­со­ка на се­ла­та Мик­ре и Со­пот. По би­ло­то на пла­ни­на­та сме пра­ви­ли по­ход с уче­ни­ци и учи­те­ли от Ло­веч ня­кол­ко пъ­ти. Мар­ш­ру­тът е – с ав­то­бус от Ло­веч до Мик­ре – из­кач­ва­не по лек нак­лон до би­ло­то на пла­ни­на­та – дви­же­ние на из­ток до връх Па­ша Алан, или как­то още го на­зо­ва­ват Па­ша­ла (най-ви­со­ки­ят на пла­ни­на­та) – дос­ти­га­не до дос­та ви­соч­ко­то би­ло над се­ла­та Аб­ла­ни­ца, Леш­ни­ца и Ло­мец, с най-под­хо­дящ път за сли­за­не към Леш­ни­ца – зав­ръ­ща­не в Ло­веч с мот­ри­са­та. Поч­ти нав­ся­къ­де се вър­ви по па­сищ­ни по­ля­ни. От­в­ся­къ­де по би­ло­то се от­к­ри­ва въз­хи­ти­те­лен па­но­ра­мен из­г­лед поч­ти към ця­ла­та Ста­ра пла­ни­на с връх Бо­тев.

Но да се вър­нем в Ло­веч. Из­пол­з­ват ли се по­не мал­ко по-пъл­но­цен­но те­зи тол­ко­ва раз­но­об­раз­ни и дос­тъп­ни скал­ни да­де­нос­ти за един по-зд­ра­вос­ло­вен на­чин на жи­вот. Из­к­лю­че­ние пра­вят спо­кой­ни­те раз­ход­чи­ци по рав­на­та ас­фал­то­ва нас­тил­ка на алея Баш бу­нар. Мо­же ли кръв­та ни при­ят­но да кип­не, ка­то се дви­жим на­го­ре по не тол­ко­ва го­ле­ми нак­ло­ни, дъл­бо­ко да се на­ди­ша­ме с чист и свеж въз­дух, раз­д­виж­вай­ки всич­ки час­ти и вът­реш­ни ор­га­ни на тя­ло­то, плюс при­ят­ни­те емо­ции от зе­ле­ни­на­та на тре­ви, храс­ти и дър­ве­та, от аро­ма­та им, ка­то се по­рад­ва­ме на па­но­рам­ни­те из­г­ле­ди от пти­чи пог­лед към лю­би­мия град. Еко­пъ­те­ки­те ук­реп­ват по един ве­ли­ко­ле­пен на­чин на­ши­те дви­га­тел­ни въз­мож­нос­ти до дъл­бо­ка ста­рост. Но как – ще по­пи­тат ня­кои. На­ли дви­жей­ки се мно­го, из­тър­к­ва­ме  и опас­но из­тъ­ня­ва­ме хру­щял­ни­те под­лож­чи­ци меж­ду кос­ти­те на кра­ка­та в ко­ле­не­те и та­зо­ва­та част, а съ­що и меж­ду мно­гоб­рой­ни­те кос­тич­ки на хо­ди­ла­та. Сто пъ­ти НЕ. Нап­ро­тив. Ние ук­реп­ва­ме всич­ки дви­га­тел­ни връз­ки на тя­ло­то, осо­бе­но на мус­кул­ни­те въз­мож­нос­ти, сто­пя­ват се маз­ни­ни­те. Ук­реп­ва оно­ва най-съ­вър­ше­но „мо­тор­че“, ко­е­то де­но­нощ­но рит­мич­но дви­жи кръв­та ни. А про­чис­т­ва­не­то на бе­ли­те ни дро­бо­ве с дъл­бо­ко ди­ша­не на чис­тия въз­дух? Ето то­ва са чуд­ни­те хап­че­та за ор­га­низ­ма, ко­и­то ук­реп­ват ця­ла­та ни имун­на сис­те­ма – и то без па­ри. Чо­век до­ри и на мно­го го­ди­ни, спре ли да се дви­жи и за­поч­не ли да се за­ле­жа­ва, сам се от­пис­ва от жи­во­та. Най-мал­ко­то – бър­зо го скъ­ся­ва.

Дви­же­те се за дъ­лъг жи­вот, при­я­те­ли-пен­си­о­не­ри от Ло­веч! Щас­т­лив е он­зи чо­век, кой­то мо­же да хо­ди до най-дъл­бо­ка ста­рост, без да вла­чи кра­ка­та. Ко­га­то ние, пен­си­о­не­ри­те, се дви­жим все по рав­ни мес­та, до­ри по баш­бу­нар­с­ка­та алея, от­вик­ва­ме да сви­ва­ме при дви­же­ние кра­ка­та си в ко­ле­не­те и та­зо­ва­та част. Хо­ди­ла­та ни изоб­що не из­пит­ват стра­нич­ни нап­ре­же­ния с мно­го­то кос­тич­ки, хру­щя­ли и су­хо­жи­лия. По то­зи на­чин ле­ка-по­ле­ка ня­ма да усе­тим как ще за­поч­нем да вла­чим кра­ка­та и да чу­ва­ме шу­ма от тър­ка­щи­те се под­мет­ки на обув­ки­те ни, при­съ­щи за ста­рост­та.

Лов­ча­лии – мла­ди, въз­рас­т­ни, ста­ри и по-ста­ри, по­ве­че дви­же­ние оз­на­ча­ва по-дъ­лъг жи­вот и то в зд­ра­ве!

Стиг­нах­ме до най-важ­ния въп­рос, как да се ма­со­ви­зи­ра дви­же­ни­е­то на хо­ра от всич­ки въз­рас­ти по мно­го­то пе­ше­ход­ни еко­пъ­те­ки на чу­дес­ни­те скал­ни да­де­нос­ти. Не­об­хо­ди­ма е строй­на ор­га­ни­за­ция и по­ве­че во­ля за осъ­щес­т­вя­ва­не­то на та­зи идея от ор­га­ни­за­ци­и­те или дру­жес­т­ва­та, за но­ме­ри­ра­не­то и мар­ки­ра­не­то на еко­пъ­те­ки­те.

Стой­ко Ата­на­сов, Ло­веч