Мла­ден Ко­чев е пен­си­о­нер, мал­ко над 60-те го­ди­ни, жи­вее в се­ло Гор­но Пав­ли­ке­ни. Бив­ши­ят офи­цер от МВР дой­де в ре­дак­ци­я­та, за да тър­си брой на НГ, в кой­то пи­ше за не­го­вия ко­ле­га и при­я­тел Иван Пет­ров. Под­пол­ков­ни­кът е  пен­си­о­ни­ран през 1997 г. Твър­ди, че то­га­ва ма­со­во се ос­во­бож­да­ва­ли от кад­ри­те на ген. Бо­го­мил Бо­нев, вът­ре­шен ми­нис­тър на Иван Кос­тов..

Ин­же­нер-ико­но­мист по про­фе­сия, ра­бо­тил е ка­то ле­яр, ка­то кон­с­т­рук­тор, пос­ле учи в СССР. По пар­тий­но по­ръ­че­ние ста­нах офи­цер от На­род­на­та ми­ли­ция през 1974 г., обяс­ня­ва днес. То­га­ва има­ло ре­ше­ние на По­лит­бю­ро на БКП всич­ки офи­це­ри да са вис­шис­ти и той е по­ка­нен.

За­поч­нал в от­де­ла за по­ли­ти­чес­ка и въз­пи­та­тел­на ра­бо­та, пос­ле ми­нал през раз­лич­ни длъж­нос­ти.

-Кой е вър­хът ти в ка­ри­е­ра­та?

– Пре­ди Де­се­ти но­ем­в­ри съм бил за­мес­т­ник-на­чал­ник на Ра­йон­но­то уп­рав­ле­ние на ми­ли­ци­я­та в Ло­веч. Ка­то се сме­ни власттта, в Ло­веч дой­де ка­то шеф Бог­дан Кръс­тев, т. нар. Бо­би Ди­на­мо­то. Той за­поч­на ед­на чис­т­ка с по­мощ­та на СДС. То­га­ва под­пи­сах дек­ла­ра­ция за де­по­ли­ти­за­ция. Смя­тах, че та­ка ще бъ­да по-по­ле­зен за дър­жа­ва­та.

– Та­зи дек­ла­ра­ция по­мог­на ли ти?

– На пър­во вре­ме, за да про­дъл­жа служ­ба­та си. Бях зам.-на­чал­ник в РПУ по ох­ра­ни­тел­на­та дей­ност, ка­то под­пол­ков­ник. С мен вър­ве­ше и Иван Пет­ров, кой­то бе­ше шеф по кри­ми­нал­на­та дей­ност. При пра­ви­тел­с­т­во­то на Жан Ви­де­нов в Ло­веч ка­за­ха, че те­зи ко­и­то са би­ли ръ­ко­вод­ни кад­ри при СДС не мо­гат да бъ­дат ръ­ко­вод­ни кад­ри при БСП в МВР. Сва­ли­ха ме и ста­нах обик­но­вен квар­та­лен от­го­вор­ник.

– Ис­каш да ка­жеш, че вяр­на­та ти служ­ба ти изя­де ра­бо­та­та?

– Точ­но та­ка. Ние се де­по­ли­ти­зи­рах­ме, но се ока­за, че де­по­ли­ти­за­ци­я­та е би­ла прос­то един блъф.

– Как оце­ня­ваш се­гаш­но­то раз­к­ри­тие на до­си­е­та­та на хо­ра­та във власт­та?

– Лич­но съм сът­руд­ни­чил на Шес­то уп­рав­ле­ние на ДС, по ли­ния на па­мет­ни­ци­те на кул­ту­ра­та. Вле­че ме му­зей­но­то де­ло, имам раз­ни ар­хи­ви. И днес да­вам ня­кои до­ку­мен­ти на Иван Ла­лев от му­зея. Та ра­бо­тех­ме то­га­ва с ма­йор Ге­ор­ги Глав­чев от Сто­пан­с­ка ми­ли­ция. Нап­ра­вих­ме ал­бу­ми на тра­кийс­ки­те мо­ги­ли в на­шия ре­ги­он, ко­и­то са раз­ро­ве­ни от има­ня­ри­те. Пред­с­та­ви­ха ал­бу­ми­те на Люд­ми­ла Жив­ко­ва, за да от­пус­нат па­ри.

– То­ва ли е сът­руд­ни­чес­т­во­то ти с ДС?

– Да, за да опа­зим мо­ги­ли­те. Чрез Ге­ор­ги Шар­ков от­пус­на­ха сред­с­т­ва, Ге­ор­ги Ки­тов дой­де да ко­пае с археолози край Смо­чан, ох­ра­ня­ва­ли сме ги.

– Дър­жав­на си­гур­ност наб­лю­да­ва­ше ли раз­коп­ки­те?

– Да, за­що­то вся­как­ви хо­ра се вър­тят око­ло ар­хе­о­ло­зи­те. На­ме­рих­ме по вре­ме на раз­коп­ки­те един труп на чо­век, из­чез­нал през 40-те го­ди­ни. Ка­то има­няр се муш­нал в дуп­ка­та и пръст­та го зат­ру­па­ла. Не­щас­тен слу­чай, а Ки­тов вед­на­га раз­б­ра, че то­ва не е нор­мал­но пог­ре­бе­ние, а на има­няр. Раз­к­рих­ме тру­па през 1985-1986 г. По от­но­ше­ние на Ло­веш­ка­та ДС мо­га да ка­жа след­но­то – пре­тен­ди­рам да поз­на­вам по­ве­че­то от кад­ри­те. То­ва бя­ха слу­жи­те­ли с ви­со­ка еру­ди­ция, кул­ту­ра и про­фе­си­о­на­ли­зъм. Учуд­вам се за­що до­се­га ни­кой от тех­ни­те на­чал­ни­ци или ре­до­ви слу­жи­тел не на­пи­са не­що в тях­на за­щи­та за оно­ва вре­ме. Ду­ма­та „до­нос­ник“ е дол­на и мръс­на ду­ма. То­ва не са би­ли до­нос­ни­ци, а сек­рет­ни сът­руд­ни­ци, ко­и­то са за­щи­та­ва­ли ин­те­ре­си­те на дър­жа­ва­та, как­ва­то е прак­ти­ка­та във всич­ки стра­ни.

– За­що сът­руд­ни­ци на ДС днес се кан­ди­да­ти­рат за кме­то­ве и съ­вет­ни­ци, след ка­то не ис­кат да се знае за тях­на­та дей­ност. Яс­но е, че име­на­та им ще бъ­дат пуб­ли­ку­ва­ни.

– Тряб­ва да ти е яс­но, че всич­ки служ­би – и кри­ми­нал­на­та, и сто­пан­с­ка­та, не мо­гат без аген­ту­ра. Се­га оба­че бив­ша­та ДС си раз­п­ре­де­ля хо­ра­та по раз­лич­ни пар­тии, ня­кои им дик­ту­ва как­во да пра­вят. Спо­ред мен е та­ка.

– Не мо­же ли да от­ка­жат?

– На­реж­дат им да се кан­ди­да­ти­рат, обе­ща­ват им раз­ни ра­бо­ти… И  те се чу­дят на ко­го на вяр­ват. Пос­ле пък жур­на­лис­ти­те им пи­шат име­на­та. Раз­би­ра­те ли как­во ста­ва?

– А на се­ло как­во ста­ва?

– Кмет­с­ки­ят на­мес­т­ник на се­ло Гор­но Пав­ли­ке­ни, Иван Сто­я­нов, е бивш офи­цер от ар­ми­я­та. Бе­ше и биз­нес­мен, но се­га е кмет­с­ки на­мес­т­ник. Има хо­ра, де­то не го ха­рес­ват, на­ми­рат му ку­су­ри, пи­шат до об­лас­т­ния уп­ра­ви­тел Су­рай  Ве­ли­е­ва сре­щу не­го. Спо­ред мен оба­че, чо­ве­кът доб­ре ра­бо­ти.

– По­ве­че­то ко­му­нис­ти ли сте на се­ло?

– Аз не крия убеж­де­ни­я­та си, от ко­му­нис­ти­чес­ко се­мейс­т­во съм, ак­тив­ни бор­ци про­тив ка­пи­та­лиз­ма. Но се­гаш­на­та ор­га­ни­за­ция на БСП в се­ло­то не я ха­рес­вам. Съб­ра­ли се раз­ни хо­ра… Те смя­тат, че щом ло­веш­ки­ят кмет е чер­вен, и на се­ло тряб­ва да е чер­вен. Ис­кат мла­ди хо­ра, за да вър­ви по-доб­ре ра­бо­та­та. Не мо­гат да раз­бе­рат, че БСП уп­рав­ля­ва с ко­а­ли­ция и не же­ла­ят да го при­е­мат. Ис­кат да жи­ве­ят в ус­ло­ви­я­та на се­гаш­но­то об­щес­т­во, но да уп­рав­ля­ват как­то пре­ди 10 но­ем­в­ри, т. е. да ста­ва то­ва, ко­е­то те ка­жат. Та­ки­ва ми ти проб­ле­ми…

– Как пре­жи­вях­те по вре­ме на сне­га?

– А, ще ти ка­жа. Ка­то тръг­на кме­тът с не­го­вия си трак­тор, за­ка­чил от­зад ед­на гу­ма, из­чис­ти пъ­ти­ща­та. Да мо­гат ба­бич­ки­те да оти­дат до ма­га­зи­на. Не знам как се оп­ра­вя с наф­та­та, но не е ис­кал па­ри от ни­ко­го за то­ва и по­мог­на на мно­го зат­ру­па­ни ко­ли. Ра­бо­та­та на кмет­с­кия на­мес­т­ник е оце­не­на по­ло­жи­тел­но от ръ­ко­вод­с­т­во­то на об­щи­на Ло­веч. Наз­на­чен е за вто­ри ман­дат. Хо­ра­та го же­ла­ят, за­що­то е до­бър ор­га­ни­за­тор и ръ­ко­во­ди­тел от нов тип, а не прос­то чи­нов­ник, кой­то цял ден да стои в кан­це­ла­ри­я­та. Има из­б­ран об­щес­т­вен съ­вет на за­кон­но съб­ра­ние, кой­то по­ма­га на кмет­с­кия на­мес­т­ник в не­го­ва­та ра­бо­та, ка­то про­уч­ва об­щес­т­ве­но­то мне­ние, ко­е­то се док­лад­ва на сбир­ки­те, ко­и­то се про­веж­дат. Иван Сто­я­нов вза­и­мо­дейс­т­ва доб­ре с ор­га­ни­те на ре­да от РПУ-Ло­веч, и за­то­ва ня­ма се­ри­оз­ни на­ру­ше­ния на ре­да.

Ин­тер­вю на Цве­тан То­до­ров