Камен Цанев: По мой сигнал провериха юнак

 

След мой сиг­нал на 16.10.06 г. РД­НСК Ло­веч нап­ра­ви про­вер­ка и с кон­с­та­тив­ни ак­то­ве №№173 и 174 от 30.10.06 г. ус­та­но­ви ре­а­ли­зи­ра­не­то на не­за­ко­нен стро­еж в ар­хи­тек­ту­рен ре­зер­ват “Ва­ро­ Из­вър­ши­те­лят на на­ру­ше­ни­е­то ня­ма:

1. До­ку­мент за соб­с­т­ве­ност на те­ре­на на из­вър­ше­ния стро­еж.

2. Ня­ма раз­ре­ше­ние от соб­с­т­ве­ни­ци­те, пос­лед­ни­те та­ки­ва са, спо­ред съ­щес­т­ву­ва­щи в об­щи­на­та до­ку­мен­ти, Нед­ка и Дон­чо Иван­чо­ви Дра­ган­чо­ви – пен­си­о­не­ри към мо­мен­та на със­та­вя­не на но­та­ри­а­лен акт №56 от 1928 г., без­с­пор­но по­кой­ни­ци към мо­мен­та на про­вер­ка­та – то­ва е ус­та­но­ве­но от РД­НСК.

С но­та­ри­ал­но за­ве­ре­на дек­ла­ра­ция на­ру­ши­те­лят удос­то­ве­ря­ва, че е за­поч­нал стро­и­тел­с­т­во­то през 1986 г. Гра­дил го е до 1988 г. и го е до­из­г­ра­дил през 1991 г.

В съ­що­то вре­ме пред­с­та­вя до­ку­мент, из­да­ден му от главния  архитект на об­щи­на­та за стро­еж на ба­ня с то­а­лет­на. То­зи до­ку­мент е с №221 от 21.09.1988 г.

Излица, че две  го­ди­ни пре­ди да има ня­как­во раз­ре­ше­ние,  и то са­мо за ба­ня с то­а­лет­на, той за­поч­ва из­г­раж­да­не­то на къ­ща 70 кв. мет­ра. Това по­каз­ва наг­ла­са­та му за из­вър­ш­ва­не на прес­тъп­ле­ни­е­то.

3. В ЗУТ чл. 155.1 е оп­ре­де­ле­но „Ори­ги­на­лът на раз­ре­ше­ни­е­то за стро­еж се съх­ра­ня­ва без­с­роч­но в ар­хи­ва на об­щин­с­ка­та ад­ми­нис­т­ра­ция“.

Раз­ре­ше­ни­е­то ня­ма та­къв ори­ги­нал, ко­е­то го пра­ви не­ва­лид­но. Обяс­не­ни­е­то на об­щи­на­та бе­ше, че при пре­мес­т­ва­не­то на ар­хи­ва точ­но то­зи ори­ги­нал се е за­гу­бил.

Но в ЗУТ не е пред­ви­де­но та­ко­ва обяс­не­ние. То­зи до­ку­мент е до­ка­зу­е­мо още вед­нъж не­ва­ли­ден и е пред­с­та­вен с цел заб­лу­да, за­що­то в НИПК не е пос­тъп­ва­ла про­ек­т­на до­ку­мен­та­ция за съг­ла­су­ва­не. То обаче е за­дъл­жи­тел­но за из­вър­ш­ва­не на стро­е­жи и ре­мон­ти в На­ци­о­нал­но Ис­то­ри­чес­ки Ре­зер­ват „Ва­ро­ша“. Още по­ве­че за къ­щи, обя­ве­ни за па­мет­ни­ци на кул­ту­ра­та с ан­сам­б­ло­во зна­че­ние.

Та­къв до­ку­мент е из­п­ра­тен от НИПК до РД­НСК – Ло­веч, и до кме­та на об­щи­на­та. На­ру­ши­те­лят пи­ше мол­ба до главния архитект на община Ло­веч за уза­ко­ня­ва­не на стро­е­жа по §1 А той гла­си::

“§ 16. (1) (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Стро­е­жи, из­г­ра­де­ни до 7 ап­рил 1987 г., за ко­и­то ня­ма стро­и­тел­ни кни­жа, но са би­ли до­пус­ти­ми по дейс­т­ва­щи­те под­роб­ни гра­до­ус­т­ройс­т­ве­ни пла­но­ве и по пра­ви­ла­та и нор­ма­ти­ви­те, дейс­т­ва­ли по вре­ме на из­вър­ш­ва­не­то им или съг­лас­но то­зи за­кон, са тър­пи­ми стро­е­жи и не под­ле­жат на пре­мах­ва­не и заб­ра­на за пол­з­ва­не. Те мо­гат да бъ­дат пред­мет на прех­вър­ли­тел­на сдел­ка след пред­с­та­вя­не на удос­то­ве­ре­ние от ор­га­ни­те, ко­и­то са ов­лас­те­ни да одоб­ря­ват съ­от­вет­ни­те ин­вес­ти­ци­он­ни про­ек­ти, че стро­е­жи­те са тър­пи­ми.

(2) Не­за­кон­ни стро­е­жи, за­поч­на­ти в пе­ри­о­да 8 ап­рил 1987 г. – 30 юни 1998 г., но не­у­за­ко­не­ни до вли­за­не­то в си­ла на то­зи за­кон, не се пре­мах­ват, ако са би­ли до­пус­ти­ми по дейс­т­ва­щи­те под­роб­ни гра­до­ус­т­ройс­т­ве­ни пла­но­ве и по пра­ви­ла­та и нор­ма­ти­ви­те, дейс­т­ва­ли по вре­ме на из­вър­ш­ва­не­то им или съг­лас­но то­зи за­кон, и ако са дек­ла­ри­ра­ни от соб­с­т­ве­ни­ци­те им пред одоб­ря­ва­щи­те ор­га­ни до 31 де­кем­в­ри 1998 г.

(3) (В си­ла от 02.01.2001 г.) Не­за­кон­ни стро­е­жи, за­поч­на­ти след 30 юни 1998 г., но не­у­за­ко­не­ни до об­на­род­ва­не­то на то­зи за­кон, не се пре­мах­ват, ако са би­ли до­пус­ти­ми по дейс­т­ва­щи­те под­роб­ни гра­до­ус­т­ройс­т­ве­ни пла­но­ве и по пра­ви­ла­та и нор­ма­ти­ви­те, дейс­т­ва­ли за по­со­че­ния пе­ри­од или съг­лас­но то­зи за­кон, и ако бъ­дат дек­ла­ри­ра­ни от соб­с­т­ве­ни­ци­те им пред одоб­ря­ва­щи­те ор­га­ни в 6-ме­се­чен срок от об­на­род­ва­не­то на то­зи за­кон.

 

Главният архитект на об­щи­на Ло­веч от­каз­ва из­да­ва­не на удос­то­ве­ре­ние за тър­пи­мост, тъй ка­то сгра­да­та лип­с­ва в ка­дас­тъ­ра. Съ­ща­та не е пред­ви­де­на в зас­т­ро­и­тел­ния план на квар­тал “Ва­ро­ша“. По то­зи по­вод на­ру­ши­те­лят об­жал­ва пред Ад­ми­нис­т­ра­ти­вен съд – Ло­веч. Съ­дът пра­ви ня­кол­ко на­ру­ше­ния:

1. До­пус­ка за­поч­ва­не на про­цес, въп­ре­ки че в ЗУТ чл.217, ал.1 се каз­ва:

Чл. 217. (1) Жал­би­те и про­тес­ти­те пред съ­да не спи­рат из­пъл­не­ни­е­то на след­ни­те ад­ми­нис­т­ра­тив­ни ак­то­ве:

1. (отм. Д­В бр. 65 от 2003 г.)

2. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) за­по­ве­ди за спи­ра­не и заб­ра­на на дос­тъ­па до стро­е­жи по чл. 224, ал.1;

3. За­по­ве­ди за заб­ра­на на дос­тъ­па и пол­з­ва­не­то на стро­е­жи;

Чл. 224. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Кме­тът на об­щи­на­та с мо­ти­ви­ра­на за­по­вед спи­ра из­пъл­не­ни­е­то и заб­ра­ня­ва дос­тъ­па до стро­еж или част от стро­еж, кой­то се из­вър­ш­ва:

1. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) без одоб­ре­ни ин­вес­ти­ци­он­ни про­ек­ти и/или без вляз­ло в си­ла раз­ре­ше­ние за стро­еж;

4. Без оси­гу­рен от въз­ло­жи­те­ля стро­и­те­лен над­зор в слу­ча­и­те, ко­га­то та­къв е за­дъл­жи­те­лен;

5. (изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Без да е със­та­вен про­то­кол за стро­и­тел­на ли­ния и ни­во и/или без да е за­ве­ре­на за­по­вед­на­та кни­га.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Ко­га­то об­с­то­я­тел­с­т­ва­та по ал. 1 са ус­та­но­ве­ни с кон­с­та­ти­вен акт, със­та­вен от ор­га­ни­те за на­ци­о­на­лен стро­и­те­лен кон­т­рол, за­по­вед­та по ал. 1 се из­да­ва от на­чал­ни­ка на Ди­рек­ци­я­та за на­ци­о­на­лен стро­и­те­лен кон­т­рол или от упъл­но­мо­ще­ни от не­го ли­ца.

Ко­пия от кон­с­та­тив­ния акт и от за­по­вед­та се из­п­ра­щат на кме­та на об­щи­на­та.

Всич­ко то­ва до­каз­ва, че не мо­же да бъ­де до­пус­нат съ­де­бен про­цес.

2. При­е­ма но­та­ри­ал­но за­ве­ре­на дек­ла­ра­ция от на­ру­ши­те­ля, ко­я­то е ко­рен­но про­ти­во­по­лож­на на та­зи пред­с­та­ве­на в РД­НСК ко­е­то без­с­пор­но до­каз­ва опит за заб­лу­да с цел об­ла­го­де­тел­с­т­ва­не.

3. Ад­ми­нис­т­ра­ти­вен съд – Ло­веч, за­дъл­жа­ва със свое ре­ше­ние главния архитект да из­да­де на на­ру­ши­те­ля удос­то­ве­ре­ние за тър­пи­мост и об­щи­на­та да зап­ла­ти раз­хо­ди­те по де­ло­то 604 лв.

Съ­дът не ми да­ва ин­фор­ма­ция за мо­ти­ви­те, чрез ко­и­то е взел то­ва ре­ше­ние. Съ­що­то е про­ти­во­ре­чие със след­ни­те за­ко­ни от ЗУТ: чл. 217, чл. 155, § 16.

Съ­дът с то­ва си ре­ше­ние вли­за в про­ти­во­ре­чие и въз­мож­ност за ре­а­ли­зи­ра­не на ре­ше­ни­е­то му, ос­вен с на­ру­ше­ние на ЗУТ раз.4, чл.134, ал.2 “Не се до­пус­ка влез­ли в си­ла под­роб­ни ус­т­ройс­т­ве­ни пла­но­ве да се из­ме­нят с цел уза­ко­ня­ва­не на не­за­кон­но из­г­ра­де­ни стро­е­жи“.

Как то­га­ва ще бъ­де впи­сан въп­рос­ният стро­еж в ус­т­ройс­т­ве­ния план, след ка­то не е пред­ви­де­на та­ка­ва въз­мож­ност, а се на­ру­ша­ва и За­ко­на за па­мет­ни­ци­те на кул­ту­ра­та, къ­де­то в неп­ро­ме­не­на­та  на­ред­ба №10 от за опаз­ва­не на АИР “Ва­ро­ша“ точ­но се оп­ре­де­лят на­чи­ни­те за но­во стро­и­тел­с­т­во. Не се да­ва въз­мож­ност за при­ла­га­не­то на §16. Об­щи­на Ло­веч в ли­це­то на главния ар­хи­тект от­каз­ват да об­жал­ват ре­ше­ни­е­то на Ад­ми­нис­т­ра­тив­ния съд, въп­ре­ки че то е в те­хен ущърб и на­ру­ша­ва ред за­ко­ни. Обяс­не­ни­е­то бе­ше, че г-жа ар­хи­тек­т­ка­та е мно­го за­е­та с важ­ни де­ла и ня­ма вре­ме да се за­ни­ма­ва с то­зи слу­чаи.

Г-н главен редактор, по из­пи­та­на ре­цеп­та об­щи­на – Ло­веч в ли­це­то на кме­та (на­дя­вам се сте убе­ден, че ни­що в об­щи­на­та не мо­же да ста­не без не­го­во­то пис­ме­но или ус­т­но на­реж­да­не) по­да­ря­ва на своя въпросен лю­би­мец къ­ща в АИР “Ва­ро­ша“.

С как­во ли то­зи юнак е зас­лу­жил та­ка­ва лю­бов, пре­да­ност и бла­го­дар­ност? Мо­же би с де­я­ни­я­та си ка­то пред­се­да­тел на ко­ми­сии и учас­т­ващ в та­ки­ва ка­то бивш об­щин­с­ки съ­вет­ник.

 Аз ня­мам пра­во да об­жал­вам де­ло­то, по­не­же спо­ред за­ко­на не съм стра­на по про­це­са. Ком­пе­тен­т­ни­ят и не­за­ви­сим Административен съд, от­съж­дай­ки по то­зи на­чин, в раз­рез с всич­ки го­ре­ци­ти­ра­ни за­ко­ни, яв­но има га­ран­ци­я­та, чe де­ло­то ня­ма да бъ­де об­жал­ва­но пред Вър­хо­вен административен съд. А ко­га­то ня­ма об­жал­ва­не, не­ща­та ос­та­ват в Ло­веч.

Са­мо че не са поз­на­ли. Ро­де­ни­ят в се­ло Тер­зийс­ко кмет на град Ло­веч (ние, ста­ри­те лов­ча­лий, на та­ки­ва им  ви­ка­ме къ­къ­ри, впро­чем те и къ­къ­ри­те го из­б­ра­ха за кмет), та към кмета: Спом­не­те си кол­ко гла­со­ве спе­че­ли от се­ла­та и как пре­вър­на род­ния ни град в бас­ти­он на най-ло­шо­то от ко­му­низ­ма.

Кметът не го ин­те­ре­су­ва опаз­ва­не­то на ис­то­ри­я­та на Ал­тън Ло­веч, а  с ле­ка ръ­ка раз­ре­ша­ва съ­щес­т­ву­ва­не­то на не­за­кон­на къ­ща, пок­ри­та с ла­ма­ри­на, в сър­це­то на “Ва­ро­ша“, до па­мет­ни­ци на кул­ту­ра­та. Не­го не го ин­те­ре­су­ват и сим­во­ли­те на Ло­веч, ка­то Лю­ля­ко­ви­те му­зи­кал­ни тър­жес­т­ва, например. Не го ин­те­ре­су­ват об­щин­с­ки­те къ­щи във “Ва­ро­ша“, ко­и­то са па­мет­ни­ци на кул­ту­ра­та и са рес­тав­ри­ра­ни с на­ши­те па­ри, а се­га са не­о­би­та­е­ми и се ру­шат.

Не го ин­те­ре­су­ва чис­то­та­та във “Ва­ро­ша“-  там ули­ци­те не се ме­тат, въп­ре­ки че пла­ща­ме ед­нак­ви да­нъ­ци и с дру­ги час­ти на гра­да къ­де­то то­ва се пра­ви.

Не го ин­те­ре­су­ва не­ес­тес­т­ве­на­та скъ­по­тия и то­ва, че хо­ра­та хо­дят да па­за­ру­ват в Тро­ян и Пле­вен. Не го ин­те­ре­су­ва то­ва, че на­ша­та об­щи­на е един­с­т­ве­на­та, ко­я­то не под­по­ма­га фи­нан­со­во дет­с­ко-юно­шес­ки­те от­бо­ри, учас­т­ва­щи в ре­ги­о­нал­ни и ре­пуб­ли­кан­с­ки пър­вен­с­т­ва. Това по­каз­ва, че не му пу­ка дали мла­ди­те хо­ра  рас­тат зд­ра­ви и сил­ни. Не­го го ин­те­ре­су­ват свет­ли­ни, лам­пи, илю­ми­на­ции, фо­йер­вер­ки и фес­ти­ва­ли на от­вър­те­ня­ци, та да­же и с меж­ду­на­род­но учас­тие.. И за то­ва се от­де­лят мно­го сред­с­т­ва.

А  в съ­що­то вре­ме де­ца­та от до­мо­ве­те за си­ра­ци ще ча­кат след­ва­ща­та Ко­ле­да да дой­де ня­кои от Фран­ция да им до­не­се дреш­ки. Или пък ня­кои де­пу­тат с “го­ля­мо сър­це“ да ги по­се­ти.

Тъж­но гле­да и Лев­с­ки от ба­и­ра, той все към Ло­веч гле­да, за­що­то знае, че тук са пре­да­те­ли­те.

За­що бе, хо­ра, не ре­а­ги­ра­те, за­що сте се на­ве­ли та­ка нис­ко, къ­де се из­гу­би ва­ша­та гор­дост?! На вре­ме­то по­не ви­цо­ве из­мис­лях­те, се­га и то­ва не пра­ви­те.

Впро­чем, от та­зи  на­ве­де­на по­за лес­но се зас­та­ва на чел­на стой­ка по при­ме­ра на г-н кме­та. Са­мо че да­ли за всич­ки ви ще се на­ме­рят шор­тич­ки на Ли­текс?

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.