Ето как спо­ред нас Ло­веч по­ле­ка-ле­ка, но си­гур­но, се прев­ръ­ща в оли­цет­во­ре­ние на град-мен­те. И то с глав­но М.

От­с­т­ра­ни пог­лед­на­то – уж всич­ко си ни е на­ред. Осо­бе­но що се от­на­ся за не­съ­щес­т­ве­ни­те не­ща – кръч­ми­те ни – за все­ки­го по не­що, бан­ки­те – по ед­на на гла­ва от на­се­ле­ни­е­то, има­ме си и це­ли три све­то­фа­ра… Но.

Но ло­веш­ка­та “Би­лла” си е ед­но квар­тал­но ма­га­зин­че, а но­во­от­к­ри­ти­ят, дъл­го­о­чак­ван ло­веш­ки “Маll” май си е чис­та про­ба по­диг­рав­ка. И не ста­ва ду­ма прос­то за обем­но-прос­т­ран­с­т­ве­но­то ре­ше­ние на сгра­да­та. Ста­ва ду­ма за то­ва, че по­ло­ви­на­та от до­вър­ши­тел­ни­те ра­бо­ти фи­гу­ри­рат са­мо в чер­те­жи­те на про­ек­тан­ти­те, не и на обек­та.

Ста­ва ду­ма, че ка­чес­т­во­то на дру­га­та по­ло­ви­на от те­зи до­вър­ши­тел­ни дей­нос­ти не се нуж­дае от ко­мен­тар.

Ста­ва ду­ма, че от мръ­со­тия през мо­дер­на­та ос­тък­ле­на ока­че­на фа­са­да вът­ре не про­ник­ва слън­чев лъч.

И ако те­зи ле­ки за­бе­леж­ки ка­са­ят по-ско­ро ес­те­ти­ка­та на не­ща­та, то има и не­до­пус­ти­ми и опас­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва:

– Па­ра­пе­ти­те на тър­гов­с­ка­та сгра­да се със­то­ят от ед­на ръ­кох­ват­ка, под­п­ря­на на ме­тал­ни стой­ки, раз­по­ло­же­ни през ме­тър. Та­ка през дуп­ки­те по нев­ни­ма­ние мо­же да пад­не вся­ко де­те, че да­же с май­ка­та. То­зи един-един­с­т­вен факт оз­на­ча­ва, че та­ка­ва сгра­да за­ко­но­во не мо­же да фун­к­ци­о­ни­ра (тук до­во­ди­те за ог­ром­ни­те дъл­жи­ми не­ус­той­ки са не­се­ри­оз­ни). – Коя ли е та­зи сме­ла при­е­ма­тел­на ко­ми­сия, ко­я­то все пак е под­пи­са­ла при­е­ма­те­лен про­то­кол, за да има “тър­жес­т­ве­но­то от­к­ри­ва­не”!

– След крат­ко на­ше про­уч­ва­не се раз­б­ра, че по­ред­ната “при­до­бив­ка” е от­во­ри­ла вра­ти без ка­къв­то и да би­ло про­то­кол, и то под но­са на РД­НСК.

Къ­де са би­ли над­зор­ни­кът на обек­та, тех­ни­чес­ки­ят ръ­ко­во­ди­тел, пред­с­та­ви­те­ли­те на РД­НСК в де­ня на от­к­ри­ва­не­то? А фир­ма­та-ин­вес­ти­тор, ко­я­то, ос­ла­няй­ки се на фак­та, че строи най-го­лямата тър­гов­с­ка сгра­да в гра­да, по­газ­ва цял куп за­ко­но­ви нор­ма­ти­ви и про­це­ду­ри.

Тряб­ва ли да се стиг­не до не­щас­тен слу­чай, за да се взе­мат не­об­хо­ди­ми­те за­дъл­жи­тел­ни мер­ки и да се спре бе­зот­го­вор­ност­та? По­ня­ко­га имен­но та­зи ко­лек­тив­на бе­зот­го­вор­ност по­ся­ва по­ле­та от мен­те­та, а как­во ще по­ник­не от тях…

Арх. Ралица Лозанова, Северина Лозанова – Пъшкова, Никола Пъшков, арх. Пенка Серафимова