Лов­ча­ли­я­та Ва­лен­тин Гри­го­ров е из­вес­тен ка­то пър­ви­ят ли­дер на “А­та­ка” в Ло­веч (2006 – 2007 г.) и ху­дож­ник. За­ед­но със се­мейство­то си той бе­ше бли­зо 10 го­ди­ни в Ка­на­да. Там нат­ру­пал опит и в сне­го­по­чис­тва­не­то, ра­бо­тей­ки в час­тна фир­ма. През 2002 г. се връ­ща в Бъл­га­рия и за­ку­пу­ва про­фе­си­о­нал­на тех­ни­ка за чис­те­не на сняг на стой­ност над 20 хил. до­ла­ра. То­ва са два джи­па, обо­руд­ва­не със спе­ци­ал­ни греб­ла, ро­тор­ни ма­ши­ни за пъ­те­ки и про­чие.
Ре­ша­ва да за­поч­не биз­нес в Ло­веч, ка­то по­ма­га при по­чис­тване­то на сняг. За цел­та ре­гис­три­ра фир­ма­та “Че­ти­ри се­зо­на”. Дей­нос­тта  на фир­ма­та оба­че от­дав­на е прек­ра­те­на, но граж­да­ни­те про­дъл­жа­ват да го тър­сят. Осо­бе­но през пос­лед­ни­те дни, ко­га­то сне­гът пре­диз­ви­ка ре­ди­ца проб­ле­ми и гра­дът се нуж­да­е­ше от ек­спер­тно по­чис­тва­не на по-­мал­ки­те ули­ци, тро­то­а­ри и ав­то­бус­ни­те спир­ки. Как Ва­лен­тин Гри­го­ров виж­да днес проб­ле­ми­те, раз­каз­ва в ин­тер­вю на Свет­ла­на Пет­ро­ва.

 

 

– Как е ор­га­ни­зи­ра­но сне­го­по­чис­тва­не­то в Ка­на­да?

– Час­тни фир­ми по­чис­тват тро­то­а­ри­те, пе­ше­ход­ни­те зо­ни и труд­но­дос­тъп­ни­те мес­та.

– Ка­то пад­не та­къв сняг, за кол­ко вре­ме се спра­вят там?

– В Ка­на­да ра­бо­тих в та­ка­ва фир­ма за по­чис­тва­не на сняг. Ве­чер­та пре­ди сне­го­ва­ле­жа се обаж­дат ше­фо­ве­те и каз­ват, че спо­ред ме­те­о­ро­ло­гич­на­та прог­но­за ще има сняг. Ня­кол­ко ча­са пре­ди да за­ва­ли всич­ки гру­пи за по­чис­тва­не от те­зи фир­ми съ­би­рат хо­ра­та си. Вед­на­га, в мо­мен­та, в кой­то за­поч­не да ва­ли сняг, за­поч­ват да чис­тят. Не се ча­ка да се нат­руп­ва сне­гът. Еки­пи­те ра­бо­тят неп­ре­къс­на­то.

– Как­во ста­на със за­ку­пе­на­та от теб тех­ни­ка?

– Ед­на час­т от нея още е при мен, дру­га­та я про­да­дох, за­що­то в Ло­веч не ми раз­ре­ши­ха да прак­ти­ку­вам та­зи дей­ност.

– Ко­га ста­на то­ва?

– През 2002-а го­ди­на. Се­га ме тър­сят хо­ра от ви­зит­ни­те кар­тич­ки, ко­и­то бях раз­дал. Яв­но в Ло­веч мо­гат да ра­бо­тят са­мо “на­ши фир­ми”.

– Ка­къв бе­ше мо­ти­вът за от­ка­за на то­га­ваш­на­та уп­ра­ва?

– Ня­ма­ло фир­ма, с ко­я­то да иг­рая на търг – та­къв бил рег­ла­мен­тът. Тряб­ва­ло да съз­дам ня­как­ва фик­тив­на фир­ма на си­на ми или на ня­кой бли­зък, с ко­го­то да се явим на тър­га. Аз им от­го­во­рих, че с та­ки­ва не­ло­ял­ни и не­чес­тни про­це­ду­ри не мо­га да се за­ни­ма­вам.

– Как­ви са тво­и­те впе­чат­ле­ни­я­та за об­ста­нов­ка­та в гра­да след пад­на­лия сняг?

–          Цен­трал­на­та ав­то­бус­на спир­ка осми ден след па­да­не­то на сне­га не е по­чис­те­на. Точ­но от фир­ми на час­тни пред­при­е­ма­чи мо­же да се по­чис­тват та­ки­ва обек­ти, за­що­то е яв­но, че об­щи­на­та не е под­гот­ве­на за не­що по­доб­но. Ло­веч е опа­сен и за­ра­ди мра­мо­ра, кой­то е по­ло­жен.