Пад­на­ли­ят сняг, на­ред с проб­ле­ми­те за ци­ви­ли­за­ци­я­та, ни при­пом­ня за то­ва кол­ко е чис­та при­ро­да­та. Ня­ма съм­не­­ние, че той из­важ­да на­я­ве и кир­ли­ви­те ни ри­зи. Та­ка раз­би­ра­ме кол­ко е “тън­ка” дър­жа­вата ни – все се про­пук­ва по ли­ни­я­та на гри­жов­ност и въз­пи­та­ност спря­мо граж­да­ни­те. От дру­га стра­на лъс­ва­ме и ние, граж­да­ни­те, как­во пред­с­тав­ля­ва­ме. Ви­дях яс­но кой от мно­го­то оби­та­те­ли на бло­ка из­чис­ти сне­га пред вхо­да (не бях аз). Ако пог­лед­на през те­ра­са­та, виж­дам и под кой про­зо­рец е из­х­вър­лен бок­лу­ка нап­ра­во на ули­ца­та. Виж­дам още кои ко­ли мо­гат и кои не мо­гат да вире­ят през зи­ма­та. Сред мо­же­щи­те на пър­во мяс­то е “Су­ба­ру”. (Из­ви­ня­вам се, но ня­ма как…). Но най-важ­но­то е, че се виж­да кой ша­ва и кой спи дъл­бок зи­мен сън.

Цветан Тодоров