Михаил Михайлов е председател на сдружението “За Ловеч”, което беше създадено през февруари м. г. За времето до днес то успя да се утвърди сред обществеността като активен участник в процесите. За целите и проблемите пред сдружението, за визията пред града и слуховете за задължителни ниски заплати в Ловеч разговаряме със собственика на “Феникс инверс” ЕООД – Ловеч.
– Сдружението “За Ловеч” вече прави почти година. Каква е равносметката?
– Основната задача бе да се укрепи организацията, да изясним основните си цели като организация с идеална цел. Мисля, че успяхме да се утвърдим в града, знаят ни. При нас членуват само собственици на фирми, както е по устав. Това са 25 души, които представляват основни фирми.
– Вие ли сте най-големите работодатели в Ловеч?
– Във фирмите работят около 2500 работници и служители. Но в основни линии, с някои изключения, това са малки и средни предприятия. Но твърдя, че съобразно условията в Ловеч, ние представяме възможности на общината като състояние и перспектива. Не ни липсва самочувствие, сдружението има свое място в стопанския живот на Ловеч. Важно е, че хората в него осъзнават своята роля на предприемачи, които инвестират и създават работни места.
– Преди време заявихте, че ще влезете в политиката. Доволни ли сте как стана това?
– Ние направихме опит, но не беше най-удачният. Не се получи сериозен пряк ангажимент в управлението на общината. Спецификата на града е доста особена и трябва да се работи в това отношение.
– Сега чувствате ли се представени в новия Общински съвет?
– Не мисля. От членовете на сдружението няма нито един общински съветник. Бизнесът не е ангажиран пряко в работата на Общинския съвет. Но ще въвеждаме една практика да се запознаваме с проекторешенията на ОбС и дневния ред и ще вземаме отношения с публични дискусии в медиите.
– Когато се откри магазина на “Славимес” в кв. “Младост”, сдружението подкрепи тази придобивка с поздравление във вестниците.
– Проявата е в същия контекст. Ние заявяваме кои сме и за какво работим.
– Как коментирате наградите за “Инвеститор на годината”?
– Това беше интересен факт. За първи път общината прави този форум и има уважението ни. Двама наши членове получиха награди – за бизнесмен на годината на “Балкан вело” за малки предприятия и на “Феникс инверс” награда за средни предприятия. Трябва да се каже, че бизнесът е завоювал тези места сам, с предприемаческо неспокойство и труд, това е ежедневна борба.
– Как бизнес-средите коментират бъдещето на града? Усещате ли каква визия се предлага за Ловеч?
– Честно казано, някаква определена визия за развитието на общината аз не виждам. Ако само ще се откриват търговски обекти, едва ли ще имаме просперитет. Не може само чрез услугите, търговията и туризма да се гарантират необходимите работни места, за да се възродим. Ловеч имаше промишленост, която днес не е в добра кондиция. Трябва да се инвестира в създаването на производство, а не само в услугите, защото там е лесно. За да пазаруваш във всички тези магазини, трябва да имаш пари. А парите идват от производствената дейност. Защото в сферата на услугите не може да се създава разширено възпроизводство. На нас ни трябва една инвестиция, която да създаде някъде към 1000 нови работни места.
– След изборите кметът обеща такова нещо.
– Дай, Боже… Но трябва да се създадат предпоставки. Общинската администрация ръка за ръка с бизнеса да работят за това нещо. Не бива да крием истината, защото в Ловеч няма инвестиции. Ще кажа още нещо – няма и необходимата квалифицирана работна ръка. Колкото да е парадоксално това, защото безработицата ни е над средната за страната. Това са сериозни проблеми.
– Какво може да помогне сдружението в тази посока?
– Може да се създадат предпоставки за обучение на необходими кадри. През 2008 г. ще съдействаме на професионално-учебни центрове да обучават хора, необходими за местния бизнес.
– Въвеждането на плоския данък как ще се посрещне от частния бизнес? Защото бюджетните служители ще получат компенсации, а какво ще стане с многобройните работещи в частния сектор?
– Пазарът ще застави всеки бизнесмен да направи компенсацията. Всеки от нас следи интереса си и няма място за сантименти. Който плаща добре, ще има необходимата работна сила.
– Има слух за Ловеч, че сте се разбрали, средната заплата да е 250 лв. Какъв е коментарът?
– Чувал съм този слух, но е абсурд това да е истина. Никой не може да ми каже на мен каква заплата да давам, при положение, че имам предпоставки да я увелича.
– Колко е нормалната граница?
– За общината е трудно да се каже. Но за днес, при тези дадености, работната заплата ако е под 500 – 550 лв., човек не може да работи спокойно. Работникът трябва да има някаква сигурност. Не мога да си представя, че при месечна заплата 250 лв. някой ще работи сериозно. Ние сме обсъждали този въпрос и сме се обединили около принципа, че възнаграждението трябва да стимулира производителността на труда. Но всеки го решава според възможностите си, но и никой не може да те задължи. На мене никой не може да ми диктува заплати.
– Какви идеи имате относно европейските фондове?
– Проведохме две-три срещи по този проблем. Но все още сме в началото. Нито общината, нито ние имаме потенциал да се справим сами. Необходима е помощ и я търсим. Имаме колеги, които са изминали своя път и ще ползваме опита им. Има някои проекти за ветрогенератори – доколкото знам и “Балкан” – Ловеч, има опит, както и фирма “Велга – Дочеви”. Но ни чака доста работа в тази посока.
Интервю на Цветан Тодоров
