На­ши­ят чи­та­тел Илия Узу­нов, дъл­го­го­ди­шен пред­с­та­ви­тел на цър­ков­на фон­да­ция, пре­дос­та­ви ста­но­ви­ще по пов­диг­на­ти в ло­веш­ка­та пре­са проб­ле­ми за цър­ков­ния раз­кол. Тъй ка­то НГ ня­ма прак­ти­ка­та да от­го­ва­ря на въп­ро­си, пов­диг­на­ти от дру­ги из­да­ния, ние пуб­ли­ку­ва­ме ма­те­ри­а­ла със сък­ра­ще­ния. Из­вън кон­к­рет­на­та по­ле­ми­ка спо­ме­нът съ­дър­жа важ­ни фак­ти за съ­би­тия през 90-те го­ди­ни на ми­на­лия век.

 

 

Не ми е из­вес­т­но хо­ра­та на Кру­ша­та (Сте­фан Ми­рос­ла­вов – бел. ред.) да са прев­зе­ма­ли Лов­чан­с­ка­та мит­ро­по­лия и да са из­го­ни­ли не­за­кон­ни­те “при­шъл­ци”. Твър­ди се в един ло­веш­ки вес­т­ник, че дя­до Гри­го­рий – лов­чан­с­ки мит­ро­по­лит по оно­ва вре­ме, не е зна­ел за дейс­т­ви­я­та на на­ка­за­тел­ния от­ряд на Кру­ша­та. За то­зи чо­век съм чу­вал, че е бил ще­дър бо­га­таш, за раз­ли­ка от мно­зи­на днес.

Мит­ро­по­лит Гри­го­рий, ле­ка му пръст зна­е­ше всич­ко. Ко­га­то му съ­о­б­щих­ме, че на дру­гия ден ще дой­дат да прев­зе­мат Лов­чан­с­ка­та мит­ро­по­лия, той не се из­не­на­да. Прие съ­о­б­ще­ни­е­то съв­сем спо­кой­но, ко­е­то лич­но за мен бе­ше до­ка­за­тел­с­т­во, че за­поч­ва ед­на по­зор­на пи­е­са в Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва, чий­то ав­тор не ми е из­вес­тен.

Още съ­ща­та ве­чер поз­въ­них на съ­у­че­ни­ка си Вра­чан­с­ки мит­ро­по­лит Ка­ли­ник да не стъп­ва в Ло­веч и да не се во­ди по акъ­ла на про­фе­сор Рад­ко Поп­то­до­ров и Фо­ри Све­тул­ка­та (ар­хи­ман­д­рит Хрис­то­фор Съ­бев), за­що­то ще стъ­пи на гни­ла дъс­ка.

Още ко­га­то Фо­ри Све­тул­ка­та ор­га­ни­зи­ра­ше бде­ни­я­та със за­па­ле­ни све­щи се уве­рих, че то­й е ед­на съм­ни­тел­на и не­у­рав­но­ве­се­на лич­ност, ко­я­то ня­ма да до­не­се ни­що доб­ро на пра­вос­лав­на­та цър­к­ва. И не слу­чай­но при ед­на на­ша сре­ща в град Лев­с­ки, къ­де­то той на хра­мо­ва­та служ­ба спо­ме­на всич­ки бъл­гар­с­ки вла­де­те­ли от княз Бо­рис I до цар Бо­рис III, му от­п­ра­вих ду­ми­те:

“Вла­ди­ко, Вие не са­мо че ми за­па­лих­те ко­либ­ка­та на връх Му­са­ла, но за­па­лих­те и Цър­к­ва­та ни.”

За как­во ста­ва ду­ма?

През 1958-1959 г. стро­и­х­ме на връх Ста­лин /то­га­ва та­ка се каз­ва­ше Му­са­ла/ но­ва мо­дер­на наб­лю­да­тел­ни­ца под пат­ро­на­жа на Бъл­гар­с­ка Ака­де­мия на на­у­ки­те по слу­чай меж­ду­на­род­на­та ге­о­фи­зич­на го­ди­на. Точ­но в нея Фо­ри Све­тул­ка­та е ра­бо­тил ка­то ато­мен фи­зик. То­га­ва то­й за­па­лил та­зи наб­лю­да­тел­ни­ца по нев­ни­ма­ние.

Раз­би­ра се, не ме пос­лу­ша­ха и стъ­пи­ха на гни­ла­та дъс­ка. Пла­нът на ал­тер­на­тив­ния Све­ти си­нод /на­у­ча­вам го по-къс­но/ е бил Фо­ри Све­тул­ка­та да прев­зе­ме Ви­дин­с­ката мит­ро­по­лия, Ста­ро­за­гор­с­кият мит­ро­по­лит Пан­к­ра­тий за за­во­ю­ва Сли­вен­с­ката мит­ро­по­лия, а Вра­чан­с­ки­ят Ка­ли­ник – Лов­чан­с­ката мит­ро­по­лия. Пър­ви­те два­ма “не си мръд­ват пръс­та”. Ето че Ка­ли­ник по­па­да сам в ка­пан­че­то.

Как­во да ка­жем? Бо­жи ра­бо­ти…

Още в пър­вия ден на ид­ва­не­то им раз­б­рах, че са ре­ши­ли да из­п­ра­тят Лов­чан­с­кия мит­ро­по­лит Гри­го­рий в ку­рор­та “Во­не­ща во­да” /Тър­нов­с­ко/. Там има­ло ма­нас­тир или цър­ков­на по­чив­на стан­ция.

Явих се при съ­у­че­ни­ка си мит­ро­по­лит Ка­ли­ник и све­ще­ник Ана­то­ли Ба­ла­чев, по­ви­ших тон и им ка­зах: “Не пи­пай­те ста­ре­ца, ос­та­ве­те го на вто­рия етаж във вла­диш­ки­те по­кои. Ако го от­ве­де­те от­тук, ут­ре ме­ди­и­те в ця­ла Ев­ро­па ще гръм­нат.”

Пос­лу­ша­ха ме, за ко­е­то пос­ле са ги “мъм­ре­ли”.

Мит­ро­по­лит Гри­го­рий бе­ше сво­бо­ден чо­век. Чес­то ид­ва­ше при мен в кан­це­ла­ри­я­та на фон­да­ция “Ек­зарх Йо­сиф”, ко­я­то се на­ми­ра­ше в из­точ­но­то кри­ло на Мит­ро­по­ли­я­та. На фон­да­ци­я­та бях сек­ре­тар – ка­си­ер. Каз­вам му: “Дя­до, как­во да пра­вим?! Бо­жи ра­бо­ти, и то­ва чу­до ще ми­не”

“Е, Узу­нов – от­го­ва­ря ми той, Бо­жи ра­бо­ти, но и хор­с­ки”. “Вяр­но, дя­до – от­го­ва­рям му, но Бо­жи­те ти ги раз­би­раш, но от хор­с­ки­те ня­маш и ха­бер”.

По­ли­ци­я­та то­га­ва бе­ше из­п­ра­ти­ла един под­пол­ков­ник, кой­то да бди за ре­да. Дя­до Гри­го­рий му из­не­се ця­ла лек­ция про­тив ко­му­низ­ма. Каз­вам му: “Дя­до, ос­та­ви чо­ве­ка и не го обиж­дай, за­що­то под­пол­ков­ни­кът е най-мал­ко ре­до­ви пар­ти­ен член. Ние с те­бе ня­ма да пог­ре­бем ко­му­низ­ма. Бол­ши­ви­ки­те не са вче­раш­ни. Във вой­на и мир те ви­на­ги са в кон­с­пи­ра­ция”.

На­и­вен свят.

Днес пи­шат, че “ак­ци­я­та на Кру­ша­та се про­ве­ла без зна­ни­е­то на дя­до Гри­го­рий и т.н.”

То­ва не е вяр­но, как­то не е вяр­но, че в мит­ро­по­ли­я­та е има­ло 15 па­за­чи от хо­ра­та на мит­ро­по­лит Ка­ли­ник”. Кой пък из­мис­ли то­ва?!

Дя­до Гри­го­рий с не­тър­пе­ние очак­ва­ше да се про­ве­де ак­ци­я­та по връ­ща­не­то на мит­ро­по­ли­я­та. Лич­но съм го чу­вал да пи­та в ол­та­ра ня­кой от нас: “Ко­гато ще дой­дат тво­и­те хо­ра?”. Го­во­ре­ше се, че той зап­ла­тил тру­да на мом­че­та­та на Кру­ша­та. Аз чак се­га чу­вам, че то­ва са би­ли хо­ра на Кру­ша­та. Но то­ва не е тол­ко­ва важ­но.

Ето как се раз­ви­ва­ха съ­би­ти­я­та. Ко­га дош­ли “ос­во­бо­ди­те­ли­те” в мит­ро­по­ли­я­та, всич­ки ние, слу­жи­те­лите и све­ще­ни­ци­те от епар­хи­я­та, бях­ме в Че­ко­тин­с­кия ма­нас­тир. След крат­ко съ­ве­ща­ние се оти­де на офи­ци­а­л­на ве­че­ря. Не­що ми под­с­ка­за, ,ся­каш се но­се­ше във въз­ду­ха, че та­зи нощ се гот­ви из­не­на­да. До­ри вни­ма­тел­но се вглеж­дах в очи­те на ли­це­то до ме­не. Ин­ту­и­тив­но се убе­дих, че се гот­ви точ­но то­ва, за ко­е­то зна­ех, че ра­но или къс­но ще се слу­чи.

С ця­ла­та си неп­рос­те­на, раз­би­ра се, на­и­в­ност, ре­ши, че мо­га да го пре­дот­в­ра­тя. Чув­с­т­вах се, ся­каш щях да оти­да на го­деж. Със све­ще­ник Иван На­ги Шиш­ков си пи­е­х­ме ви­но­то са­ми на ед­на ма­са в дво­ра. Бях за­мис­лил план, мо­же би не­ра­зум­но.

В един мо­мент, да­ли дя­до Бо­же, да­ли ма­ма /по­кой­ни­ца, ко­я­то ви­на­ги ме е зак­ри­ля­ла/, но ся­каш ми прошеп­на­ха: “Не си за­ви­рай ръ­це­те в зъб­ча­ти­те ко­ле­ла, за­що­то ще ги от­къс­нат”. … До­пих­ме си спо­кой­но ви­но­то.

И та­ка през нощ­та т. нар. “мом­че­та на Кру­ша­та”, пред­вож­да­ни от един ду­хов­ник-мо­нах, ид­ват в Мит­ро­по­ли­я­та. Па­за­чи­те от­ва­рят на мо­на­ха и мом­че­та­та на­хъл­т­ват вът­ре. За­поч­ват та­ка на­ре­че­ни­те им ге­ройс­т­ва.

Па­за­чи­те, не 15, а 4 – 5 на брой, с ко­ли­те си би­ли из­х­вър­ле­ни ня­къ­де из шан­ци­те на шо­се­то за Со­фия.

Ид­вай­ки в Ло­веч, аз и отец Иван То­мов /ар­хи­е­рейс­ки на­мес­т­ник в гр. Бя­ла Сла­ти­на/, по­сетих­ме ше­фа на по­ли­ци­я­та Бог­дан Кръс­тев. Той бе­ше ин­те­ли­ген­тен по­ли­цай, кой­то най-доб­ро­на­ме­ре­но и по чо­веш­ки ни да­де да раз­бе­рем, че сме “би­та кар­та”. В то­ва ние пред­ва­ри­тел­но бях­ме убе­де­ни.

Та­ка че раз­кол в Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва не е има­ло, а из­кус­т­ве­но бе съз­да­де­на кри­за. Цел­та бе да не мо­же цър­к­ва­та ка­то ор­га­ни­за­ция да за­е­ме по­ли­ти­чес­кия и ду­хо­вния ва­ку­ум. За­що­то се из­вър­ши ед­но по­ли­ти­чес­ко сал­то мор­та­ле пред очи­те ни, един “пре­ход” на чо­ве­ка към гю­мо­ве­те за смет. Бе­ле­зи­те на раз­ко­ла са раз­ли­ки­те в ду­хов­но-сак­рал­ния свят на цър­к­ва­та. В та­зи цър­ков­на кри­за та­ки­ва бе­ле­зи ня­ма­ше.

Бли­зо по­ло­вин сто­ле­тие Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва и Зе­ме­дел­с­кия съ­юз бя­ха во­съч­ни­те кри­ле на власт­та, за да де­мон­с­т­ри­рат пред вън­ш­ния свят сво­бо­да на съ­вест­та и пар­ла­мен­та­ри­зъм. Иде­я­та бе­ше те­зи кри­ле пос­те­пен­но да се сто­пят и сля­зат от ис­то­ри­чес­ка­та сце­на.

В со­ци­а­л­на­та сфе­ра Пра­вос­лав­на­та цър­к­ва ви­на­ги се е ръ­ко­во­ди­ла от Хрис­то­ва­та по­ве­ля: “Ако имаш две ри­зи, дай ед­на­та на бра­та си”.

Ние жи­вях­ме във вре­ме, ко­га­то все­ки мо­же­ше да си ку­пи, не ед­на, а две ри­зи, без да ча­ка ри­за от бра­та си. Не знам как би се вмес­ти­ла в Хрис­то­во­то еван­ге­лие иде­я­та за ри­за вто­ра упот­ре­ба, ко­я­то на­вод­ни де­мок­ра­тич­ния па­зар.

Кри­за­та в цър­к­ва­та се чув­с­т­ва­ше още при пър­ви­те тру­со­ве на пре­хо­да. За­що­то нас­ле­дих­ме без­бо­жи­е­то, раз­би­ра се, ве­че не ка­то офи­ци­а­л­на док­т­ри­на. То бе­ше ос­та­ви­ло осе­за­те­лен бе­лег вър­ху об­щес­т­ве­ния и ду­хо­вния жи­вот на на­ци­я­та. Пре­хо­дът се из­вър­ши от един фи­ло­соф, за кой­то съм убе­ден, че ни­ко­га не е бил хрис­ти­я­нин.

При ид­ва­не­то на пре­зи­ден­та Же­лю Же­лев в Ло­веч на съб­ра­ние на СДС му пос­та­вих въп­рос: “Г-н пре­зи­дент, ко­га ще нап­ра­ви­те офи­ци­а­л­на сре­ща ка­то дър­жа­вен гла­ва с гла­ва­та на Бъл­гар­с­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва пат­ри­арх Мак­сим?” От­го­во­рът беше смях. Пос­лед­ва смях в за­ла­та от “си­ни­те вран­че­та”.

Раз­б­рах, че не ид­ват доб­ри дни за пра­вос­лав­на­та цър­к­ва. Оти­дох в по­ща­та и из­п­ра­тих след­на­та те­лег­ра­ма до пат­ри­арх Мак­сим. “Ва­ше Све­тей­шес­т­во, ис­то­ри­я­та чу­ка на Ва­ше­то сър­це и съ­вест. Нап­ра­ве­те жер­т­ва за доб­ро­то на цър­к­ва­та ни. От­тег­ле­те се. По-доб­ре бу­ря­та да скър­ши вър­ха на дър­во­то, от­кол­ко­то да го из­ва­ди из ко­ре­ни. Уве­рен, че ще из­пъл­ни­те да­де­на­та Ви от Бо­га пър­вос­ве­ти­тел­с­ка бла­го­дат в пол­за на Цър­к­ва и Оте­чес­т­во, це­лу­вам дес­ни­ца­та Ви.”

Не съм пи­сал “дай­те си ос­тав­ка­та”, а “от­тег­ле­те се”. Та­ка ста­на, без бу­ри, в съ­сед­на Ру­мъ­ния.

Илия Узу­нов