Пишат на НГ:

То­ва е ед­на мал­ка улич­ка в Пре­сяка, но тол­ко­ва раз­би­та, че труд­но ми­на­ва­ме по нея и пе­ша. Тя но­си име­то на го­ле­мия бъл­гар­ски ге­рой Сте­фан Ка­рад­жа. На нея жи­ве­ят два­ма­та бра­тя Алек­сан­дър и Ми­лен Сте­фа­но­ви. Те пред­ло­жи­ха на кмет­ския на­мес­тник да я бе­то­ни­рат, ка­то  той им оси­гу­ри са­мо ци­мент.

Цон­ко Пет­ров от Пре­сяка оси­гу­ри ба­лас­тра­та чрез собстве­на­та си фир­ма. Мно­го дни се тру­ди­ха два­ма­та бра­тя. Вклю­чи­ха се и дру­ги ен­ту­си­ас­ти с доб­ро­во­лен труд. За ра­дост на всич­ки днес ве­че има­ме ед­на ху­ба­ва ули­ца.

На 31 юли – де­нят, в кой­то е обе­сен Сте­фан Ка­рад­жа, всич­ки жи­ве­е­щи на ре­мон­ти­ра­на­та улич­ка се съб­ра­ха на дру­гар­ска ве­че­ря. По­ка­не­ни бя­ха и кмет­ският на­мес­тник и Цан­ко Пет­ров, на ко­и­то бла­го­да­рих­ме за ока­за­но­то съ­действие. Ве­се­лих­ме се до сут­рин­та. Обе­щах­ме си праз­ни­кът да ста­не тра­ди­ци­о­нен.

Не­ка та­зи ху­ба­ва ини­ци­а­ти­ва да се по­е­ме и от жи­веещи­те на дру­ги ули­ци.

Ма­рий­ка Хрис­то­ва, с. Пре­ся­ка