От близо 10 години не бях се връщала в родния ми град. Трябваше да уредя някои документи в поземлената комисия и кметството. И на двете места бях обслужена много любезно и учтиво. Докато ми изготвят документите за няколко дни, реших да посетя мои близки, а и да обиколя магазините. Бях изумена от това, което слушах, а после и от това, което видях по магазините и по улиците на града. От множеството производствени цехове и стопански сгради, пълни с живот, няма и помен. Хората няма къде да работят. Младежите избягали в големите градове и в чужбина. В центъра на града, ако все още това може да се нарече град, полуразрушено кино, множество паднали, други готови да паднат къщи. В магазините работят на вересия, на много високи цени. Хората, с които разговарях, са отчаяни. Най-потърпевши са пенсионерите и безработните. До безкрайност ми се развали настроението и ми се дощя по-бързо да си тръгна. От друга страна се питам има ли общински съвет, има ли кмет? С какво се занимават, за какво получават големите заплати?

Генка Укупейчева, Угърчин