„Вчера“ 1988
Отбелязваме 100 години българско кино през 2015 г., което започва с „Българан е галант“ на Васил Гендов. За 100 години се натрупа стабилна история, но и много митове. Продължават опитите за равносметка, търсят се плюсове и минуси на прехода и преди това.
На снимката: Градът на истината в София. В центъра актьорът Николай Чилов.
Вместо слово за свободата нека си припомним що е свободата на словото за нас 25 години след началото на демокрацията. Това е една от най-важните граждански свободи. Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на публичните власти, упражняване на цензура или налагане на наказание.
Прочетете още „25 години промени – слово за свободата и свободата на словото- от Цветан С. Тодоров“
Японското киноизкуство, подобно на географската форма на своята родина, има островен характер в представите на българския зрител. Без да познаваме класическите филми на Мицзогучи и Одзу, шокирани от несъвпадащия пейзаж на „Голият остров” на Кането Шиндо и „Потъването на Япония” на Моритани, най-големият и познат филмов „остров” за нас, без съмнение, е творчеството на Акира Куросава. Прочетете още „Акира Куросава, светлина над черната равнина – от Цветан С. Тодоров“
Чарли в „Модерни времена“ (1936)
Съдбата на киноизкуството може да се предвижда с еднакви шансове както чрез вглеждане в технологичните прагове и бъдещи стратегии, така и чрез историческото наследство. Важен е и нашият критерий за преходно и непроходно. Повече от всяко друго изкуство киното е онтологично обременено от опозицията технология – хуманизъм. Лесно можем да разграничим различни тенденции в историята на киното като временен превес на една или друга склонност, но по-важно е да видим вътрешната им неделимост и взаимна обусловеност. В този смисъл творчеството на Чарлз Чаплин (1889 – 1977) представлява особен интерес. Тази година се навършват 125 г. от рождението на гения.
Прочетете още „Вечният Чарли Чаплин.125 години от рождението – от Цветан С. Тодоров“
Летящи хора и предмети, стълба към небето и разсъхнали се лодки на морския пясък, разпнатият на кръста Христос и голите в нищетата си хора около него, царици и грамофони, балони и мраморни торсове – свят, удивително разлетял се във вселената или пък страшно и тежко вкоренен във физическата си тегоба, без спомени. Многобройните живописни платна на Теофан Сокеров, неговите стенописи и графични монументални фрески винаги учудват с лекотата, с която поставят проклетите въпроси за духа и битието. По размаха на въображението и безграничността на творческата мисъл Теофан може спокойно да се сравнява с всеки магически реализъм, а по дълбочината на емоцията си той се явява един съвременен изповедник на замлъкналите в болката си старинни форми и багри.
Прочетете още „Летящите хора на Теофан Сокеров прелитат над Ловеч. Днес художникът става на 71“
Възможно ли е състезание, в което участва куц кон и именно той да излезе първенец? Одиозният местен поет и книгописец Ганко Бенев е единственият възможен победител за общинската награда „Ловешки меч“, става ясно от изнесеното. Председателят на Областния съвет на ветераните от войните в Ловеч Бенев сам се е предложил и е на път да се сдобие със заветния меч, който ще бъде венец на неговия възход. Ето докъде води всеобщото мълчание по темата в Ловеч…
Прочетете още „Одиозният ловешки книгописец Ганко Бенев номиниран за Ловешки меч 2014“
На 4 април се навършиха 82 години от рождението на Тарковски и той можеше днес да е жив, ако не беше Системата. Накрая напуска СССР и от 1984 избира да живее в Италия. Припомням тази статия от 1982 г. , – стара, но важна за моето поколение. И до днес геният на кинорежисьора Андрей Тарковски (1932 -1986) оказва влияние и е стимул за творците. Справка – откровен цитат с левитация в „Нимфоманка“(2013), 2 серия, на Ларс фон Триер.
Публикувам „младежкия“ текст без изменения, за да е ясен духът на 80-те години – какво бе възможно. Обърнете се и към други източници. Защото тук по разбираеми причини не са разгледани „Носталгия“ и „Жертвоприношение“.
Прочетете още „Невидимите криле на киното – за Андрей Тарковски от Цветан С. Тодоров“
Един от големите български кинорежисьори Иван Терзиев през февруари 2014 г. навършва 80 години, но е забравен в родния град. Той е роден на 11 февруари 1934 г. в Ловеч. Средното образование завършва в известната Народна мъжка гимназия „Христо Кърпачев“ с отличен успех, като е първенец на випуск 1951 г. После завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1958) и кинорежисура във ВГИК Москва (1966). Дипломната му работа е късометражният филм „Артист Федор Грай” (1966). Прочетете още „Иван Терзиев – един голям кинорежисьор става на 80, но е забравен в родния Ловеч“
Гигантски глигани са паднали по време на съботния лов на дружинките северно от Ловеч, сигнализираха читатели на НГ във вторник. Информацията бе потвърдена от Павлин Панов от Ловно-рибарското дружество в Ловеч. Прочетете още „Гигантски глигани отстреляха в Деветаки и Умаревци“
Двама ловешки музиканти са лауреати на песенен фестивал в столицата и ще участват на голям гала-концерт на 7 декември. Прочетете още „Ловешки музиканти са лауреати на песенен фестивал в столицата“
Трябва да влезете, за да коментирате.