Серджо Леоне продължава да е кумир, филмите му и днес се търсят, теглят, колекционират, обсъждат. Няма да сбъркаш нито кадър от негов филм, нито музикална фраза, написана за него от Енио Мориконе.
През 2009 г. се навършиха 80 години от рождението и 20 години от смъртта на големия италиански режисьор Серджо Леоне (Sergio Leone ). Той е роден на 3.01.1929 в Рим, Италия , а почина на 30.04.1989 в Рим. Прочетете още „Серджо Леоне продължава да е кумир – Цветан С. Тодоров (обновена)“
Преди 19 години през нощта на 26 август бе опожарен партийният дом в София. Спомен на Цветан С. Тодоров за инцидента и разпитите след това.
Заради статията си за пожара „Какво видях в онази нощ” (НГ. бр. 166 от 30 август 1990) бях извикан и любезно разпитван в следствието в Ловеч, и то най-вече за поведението на Емил Кошлуков, тогавашен лидер на студентите. Прочетете още „Пожарът на партийния дом- разпитваха ме най-вече за Кошлуков“
Две години почти всички местни печатни и електронни медии в Ловеч услужливо мълчаха за това важно дело. Прочетете още „Мълчанието на агнетата – коментар на Цветан С. Тодоров“
Преди края на управлението на БСП и компания явно всички обичайни заподозрени ще излязат в бяло. Прочетете още „Властта в бяло, народът в черно – коментар на Цветан С. Тодоров“
Таня Илиева в „Дзифт“
Филмовият дебют на Явор Гърдев „Дзифт” не просто разказва за пагубните страсти около един скрит диамант, но и самият филм си е истински диамант. Силно иновативният театрален режисьор Гърдев („Валентинов ден”) вкарва своята енергия в най-пренебрегвания у нас жанр – затворническият трилър. Нещо като „Непокорният Люк”, но по български. Прочетете още „„Дзифт” – скрит диамант сред соцсимволика – от Цветан С. Тодоров“
Публикуваната статия е единствената досега в нашата кинокритика, която разглежда филмите, изразяващи култа към Тодор Живков (1911-1998). Тя е поместена под заглавието „Мъртвороденият мит“ за първи път в сп. Киноизкуство, 1990 г. Може да се прочете и в книгата „Движещи се сенки“ на Цветан С. Тодоров, издадена през 1998 г. Виж вариант на статията на английски език ТУК
Най-дълговременният партиен и държавен ръководител на социалистическа България не можеше да остане извън ласкателното внимание на киното ни. В продължение на 33 години той е демонстрирал своята заинтересованост от изкуството като към една обслужваща политиката сфера. Прочетете още „Култът към Тодор Живков в киното – от Цветан С. Тодоров“
nglas.net 
Трябва да влезете, за да коментирате.