Полетът през юни на Нанков даде повод за спор

Политическият конфликт между двамата млади политици областният управител и също областен координатор на ГЕРБ Николай Нанков (26 г.)  и червения депутат Димитър Горов (38 г.) в понеделник се възобнови с нова сила. Вече месец върви този задочен спор, който тръгна от уж дребни закачки.

Първо чухме от Димитър Горов за „неизживяното детство на ГЕРБ”. Това се разбра като намек за полета на Нанков с делтапланер и запалването на 900 м бракониерски мрежи.  Всички знаят, че той е най-младият областен управител в страната. Малцина обаче виждат, че в момента той е натоварен с доста задачи и има реален риск да изгори в този си „полет”.

Като областен координатор на ГЕРБ Нанков отвърна, че атаката на Горов е „безпомощно Прочетете още „Как „полетът” на Николай Нанков доведе до дълъг политически спор с БСП в Ловеч“ →

Тодор Андрейков в Ловеч

• За хората, които го познаваха, той беше човекът-кино. С неизчерпаеми познания върху световното кино, с постоянна амбиция да е на гребена на злободневното в нашия кинопроцес. Тодор Андрейков (1933 – 1997) в продължение на десетилетия увличаше след себе си зрители, студенти, мислещи граждани. Както на мнозина други хора, и моите първи впечатления за него са от лекториите във филмотечното кино „Дружба” (днес „Одион”). През 70-те години Тодор Андрейков развиваше там бурна дейност чрез лектории, премиери на непознати шедьоври, обсъждания на нашумели филми. Беше нещо като роден вариант на Анри Ланглоа и всички го наричаха просто Тони. Такъв си остана и до края на живота си. Тони се познаваше с изключително много хора – у нас и по света. Качеството му да общува пълноценно на всички нива го правеше достъпен и обичан Прочетете още „Професорът Тодор Андрейков – портрет от Цветан С. Тодоров“ →

Жан Маре и огледалото в „Орфей“ на Кокто

Киното обича предметите. Те му отвръщат с достоверността на своята дискретна игра. В света на добрия режисьор всеки предмет е незаменим, има своята мълчалива роля, а понякога и своя тема. Като при истинските актьори, така и между тях има звезди и втори план. Още през 1900 г. известният филм на Брайтънската школа „Лупата на баба” открива очарованието на делничните предмети, тяхната фотогения и значимост за екрана. Много скоро камерата си избира своите любимци, на първо време влака, автомобила, самолета – едно привличане, основано на взаимната любов към движението. Постепенно киното се влюбва и в природата, Прочетете още „Безликият актьор или образът на огледалото в киното – есе от Цветан С. Тодоров“ →

Изпокарахме се в нашето семейство. Дъщерята беше обещала да се обади след прегледа при лекаря, а жената – да я подсети. Прочетете още „Трактор трябва, за да излезем от калта – коментар на Цветан С. Тодоров“ →

Моята приятелка Мила Искренова, която вече срещам само във фейсбук, написа прочувствени думи за възрастта 50. Викам й, няма страшно, аз съм ставал на 50. Не боли, даже е весело. Прочетете още „По-добре малък, свой и отпред… – коментар на Цветан С. Тодоров“ →

Седим в неделя група познати в Ганчевото кафене (кафенето в хотел „Президиум”) и си говорим. – Вярно ли е, че са ти спрели вестника – пита ме Лазар, който е банкер, а преди беше първи секретар на ОК на БКП. Прочетете още „Партията на читателите – коментар на Цветан С. Тодоров“ →

Пред­с­тои ед­на от най-теж­ки­те го­ди­ни за жур­на­лис­ти­те от вес­т­ни­ци­те в Ло­веч. След ка­то през ми­на­ла­та го­ди­на из­да­ни­ята стиг­на­ха ре­кор­д­на­та циф­ра пет, то през де­кем­в­ри не­ща­та се за­тег­на­ха. Вес­т­ник “Фак­тор“ спря вре­мен­но да из­ли­за, а “Стрем­ле­ние“ раз­ре­ди по­я­ва­та си. Прочетете още „Читателите са гаранция – коментар на Цветан С. Тодоров“ →

– Как­во пра­виш с то­зи шал вър­ху очи­те?

– Тър­ся не­що… (ди­а­лог от пи­е­са­та)

Из­мам­на и лъс­ка­ва ре­ал­ност, зад ко­я­то сто на сто се крие по­хот, ка­ри­е­ри­зъм, пер­вер­зии, за­го­во­ри… За­га­дъч­на, стил­на, ед­нов­ре­мен­но смеш­на и обез­по­ко­и­тел­на е пос­та­нов­ка­та на мла­да­та Крис­ти­а­на Бо­я­джи­е­ва в ло­веш­кия те­а­тър, ба­зи­ра­на на тек­с­та на Ха­ролд Пин­тър за те­ле­ви­зи­о­нен те­а­тър “Гос­ти на чай“. Прочетете още „„Гости на чай“ от Харолд Пинтър на ловешка сцена – вълнуващо проникване“ →