Руският режисьор Олег Степанов постави в Ловеч „Брачен договор“ от Ефраим Кишон. Олег Степанов е бивш директор на театъра в Камчатка, но в края на 2022 г. напуска Русия след натиск да подкрепи войната в Украйна.
Роден е през 1979 г. и е сред успешните театрални режисьори в страната си. Завършва режисьорския факултет на ГИТИС. От 2012 до 2018 г. е главен режисьор на Сарапулския драматичен театър. Поставя пиеси на Гогол, Островски, Бекет, Тенеси Уилямс, Мартин Макдона, Ханох Левин в театри из цяла Русия. Носител е и на много театрални награди в родината си. Пристига в София през ноември 2022 г., бързо научава български език. Тук поставя няколко пиеси, сред които „Внимание, любов!“ на руския драматург Олег Данилов. Разговаряме в Ловеч след премиерата на „Брачен договор“ на 20 март 2025 г.
– Олег, в едно интервю казваш, че театърът условно се дели на режисьорски и актьорски. Ловешката ти постановка къде я поставяш?
– „Брачен договор“ е спектакъл, ориентиран към зрителя. Аз самият съм започнал като актьор и е трудно да делиш театъра на зрителски и режисьорски. По-скоро става въпрос за това, къде поставяш фокуса.
– Кои са твоите любими руски режисьори? Прочетете още „ОЛЕГ СТЕПАНОВ: Не бих продал съвестта си. Интервю на Цветан С. Тодоров“



Чудя се как толкова голямо нещо като рок-музиката може да се събере в толкова малко помещение. Да, ама може… Както стана на 14 декември 2024 г. вечерта в снек бар „Булгаро“ в Ловеч. Тогава експлодира концертът на рок-групата „Горан Стоянов – Трио“. Класически състав от две китари и ударни, но с много енергия, желание и талант. За щастие на публиката, препълнила помещението.
На 11 декември 2024 г. в галерия „Серякова къща” в 17.30 ч. се открива изложба живопис, стъкло, керамика на художничката Диана Бояджиева. Изложбата е озаглавена „Кинцуги”. Това е японско изкуство за поправяне на счупена керамика, но също и философия, която третира счупването и ремонта като част от историята на даден обект.
„Синелибри“ е от голямо значение за истинските ценители на киноизкуството. Ако използваме военна терминология, това са филми с далечен обстрел, т.е. те са дълговечни, живеят през времето и киноманите, а и зрителите, които обичат истинското киноизкуство, се връщат многократно към такива заглавия, каквито бяха представени на последното издание на „Синелибри“. Това заяви в Националния пресклуб на БТА в Ловеч Цветан С. Тодоров по време на представянето на новия брой на списание ЛИК „Синелибри на 10“.




Трябва да влезете, за да коментирате.