„Септемврийци“ 1954

Съветското влияние върху българското кино в периода 1950 – 1989 г. се проявява като индоктринацията по пътя на господстващата тогава марксистко-ленинска идеология. Българските кинотворци работят в държавната кинематография в условията на липса на всякаква друга алтернатива. Картината е сложна и многопластова, но за целите на това съобщение ще бъда принуден да я схематизирам до най-главното – проявите на официалния политически императив. В случая се интересуваме от тоталитарната парадигма, която се възпроизвежда чрез киноизкуството.
И така, в СССР, а след 1944 г. и в България, господства идеологията марксизъм-ленинизъм с всички произтичащи от това последици. Става дума за държавно управление на културата и творби според нормите на социалистическия реализъм. Както гласеше вицът от онова време – „Това е възхвала на управляващите в достъпна за тях форма“.
На практика върви процес на възхвала, възпяване и дори втълпяване на комунистически идеи, отглеждане на удобни обществени нагласи и прилагане на когнитивни стратегии посредством професионална методология със средствата на киноизкуството. Пред кинодейците се поставят задачи да показват новия положителен герой – комунист, да хвалят колективизацията, да изобличават „излишните класи“ като кулаците, буржоазията, т. нар. „бивши хора“.
По правилата на т. нар. „идеологическа борба“ се критикуваше капиталистическото кино като безсмислено развлекателно зрелище, водещо до затъпяване на зрителя, като безидейно и ретроградно. Прочетете още „Как съветското кино влияеше чрез идеологията си върху българското кино (1950 – 1989 г.) – Цветан С. Тодоров“ →