Лен­ко Гур­ков ве­че 30 го­ди­ни е на сце­на­та, къ­де­то е изиг­рал над 100 ро­ли.  Ка­то ди­рек­тор ръ­ко­во­де­ше ло­веш­кия те­а­тър в пе­ри­о­да 2002 – 2006 г.  На 27 март т. г. той по­лу­чи наг­ра­да “Икар“ за най-доб­ра мъж­ка ро­ля в пред­с­тав­ле­ни­е­то “Ра­дост за мо­е­то сър­це“. Днес пуб­ли­ку­ва­ме не­го­во­то мне­ние за със­то­я­ни­е­то на ин­с­ти­ту­ци­я­та. Ре­дак­ци­я­та е го­то­ва и за дру­ги мне­ния. 

Проб­ле­мът за власт­та в на­ци­о­на­лен, и в ре­ги­о­на­лен, пък и в те­ат­ра­лен ма­щаб, е не да се прев­ръ­щаш в уп­рав­ник, а да слу­гу­ваш. В те­а­тъ­ра нап­ри­мер се слу­гу­ва на ця­ла­та тру­па, на доб­рия вкус, на пуб­ли­ка­та. Прочетете още „Ленко Гурков за секретната ситуация в Ловешкия театър“ →