Филмът „Опенхаймер“ (2023) на Кристофър Нолан май въобще не е за атомната бомба. По-скоро е за нейните пораженията в съзнанието, в психиката на гения.

Разбира се,  „Опенхаймер“ е толкова многопластов, предълъг и многозвучен филм, че може да го видиш и като историята на създаването на атомната бомба по проекта „Манхатън“. Даже има ядрен взрив, заснет без CGI.

Но много по-интересни са човешките отношения и техните извивки. Красноречива е сцената, в която създателите на бомбата гледат документален филм за Хирошима и Нагасаки след хвърлянето на двете атомни бомби. Ние не виждаме тези документални кадри, ние виждаме тяхното въздействие върху публиката и главно върху героя на Килиън Мърфи  (“28 дни по-късно” и гангстерския сериал „Остри козирки“). Поражението е поразително. Прочетете още „Филмът Оppenheimer май не е за атомната бомба – от Цветан С. Тодоров“ →