Вазовите „Службогонци“ са се развихрили в театъра в Ловеч. Комедията е толкова позната, че успехът й може да се обясни само с изключителната самоотверженост на актьорите, които надскачат „вечеринковия“ характер на текста. Какво имам предвид ли?
Пиесата е сред непреходните съкровища на родната драматургия. Героите на дядо Иван Вазов обаче често „мислят“ на глас, за да разберем какво става. Това „убива“ всякакъв психологизъм, елиминира играта на втори план и прави актьорите истински позьори, преструвайки се, че не чуват някои реплики. Този стил „ала Хачо Бояджиев“ е познат и възприеман от публиката като нещо обичайно за този тип комедии. Използва се една изкривена логика, в която повечето герои се държат като луди, точно когато трябва да са нормални. Прочетете още „Вазовите „Службогонци“ са се развихрили в Ловеч – от Цветан С. Тодоров“ →

Премиерата на „Службогонци“ в Драматичен театър Ловеч на 4 юли 2022 г. предизвика силен интерес и бе посрещната с бурни аплодисменти като голям успех. Под режисурата и с участието на известния актьор Николай Урумов ансамбълът поднесе един бравурен спектакъл, многократно прекъсван от аплаузи. Прочетете още „„Службогонци“ в Ловеч предизвика силен интерес и бе посрещната с бурни аплодисменти“ →

Спектакълът „Дон Кихот“ в Драматичен театър-Ловеч (адаптация и режисура на Кристиана Бояджиева) се развива като един вид зараза, която невидимо и постепенно обхваща всички на сцената. Това сравнение навярно ми идва наум поради скорошната пандемия, но то е вярно по своята театрална същност, защото театърът предполага заразяваща игра. Пък и няма друга видима логика, според която актьорите на сцената последователно влизат и излизат във всички роли. А те, ролите, са известни.
На първо място е знаменитият идалго, рицарят на печалния образ Дон Кихот. Той е герой с очевидно разхлабена връзка с реалността. Прочетете още „Заразата „Дон Кихот“ завладя ловешкия театър – от Цветан С. Тодоров“ →