Скоро се навършиха 130 години от основното училище в родното ми село Борима. Освен снимки от програмата на деца, нищо друго не видях в социалните мрежи. А се надявах някой да има време да почете не само труда на децата, но и на учителите.
Надявах някой да отдаде дължимото и на директорите. Защото всеки се хвали с познанията си, постиженията, всеки обича да казва „моето училище“, но не се сеща за хората, които са допринесли за това. За хората, съхранили училището ни до днес, при това в графата на защитените училища.
nglas.net 