Кметът на Ловеч алармира министри и държавни институции за изтичащия амоняк в „Мелта-90“ АД

мелта 11

Да бъдат предприети спешни и ефективни действия от страна на компетентните държавни институции с цел опазване живота и здравето на гражданите. За това настоява кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова с писмо до министри и държавни институции по повод неспиращите сигнали за мирис на амоняк от предприятието „Мелта-90“ АД. Ето и самото писмо:
„Във връзка с регистрирани в Община Ловеч сигнали относно мирис на амоняк в съседния на „Мелта-90“ АД, гр. Ловеч жилищен квартал и по предложение с наш. вх. № 24-00-469/10.05.2022 г. на Комисар инж. Владимир Кацарски – Директор на РДПБЗН – Ловеч, със Заповед № З-828/10.05.2022 г. на Кмета на Община Ловеч е назначена Междуведомствена комисия за извършване на проверка за установяване съответствието на фактическото състояние на хладилно-амонячната инсталация с нормативните изисквания за безопасност.

Прочетете още „Кметът на Ловеч алармира министри и държавни институции за изтичащия амоняк в „Мелта-90“ АД“

Апофения и кино: пълна случайност или знаци от живия живот? от Цветан С. Тодоров

В игралните филми не бива да се изписват имената на изпълнителите, защото може да се провали илюзията, че гледаме живота, истината. Това важи най-вече за реалистичните, психологическите филми, където се изисква вяра и съпреживяване. По-малко се отнася за чистото зрелище, където е пределно ясно, че има лицедействие и известно лицемерие. Тогава надписите (в поредицата за Бонд, спагети уестърните или „Армията Бранкалеоне“) може да са и анимация, рисунки и прочие.
За да разбият напълно илюзията за кино-истина, някои автори нарочно разполагат надписите си в продължение на целия си филм. Ако заглавието и създателите са изписани на края на лентата („Апокалипсис сега“), то значи авторите държат да внушат автентичност.
В търсене на същата неподправеност други режисьори съзнателно избягват да ангажират известни актьори и залагат на неизвестни лица.
Класически пример е творчеството на Пиер Паоло Пазолини, а най-ярък пример намираме в „Евангелие по Матея“ (Il vangelo secondo Matteo,1964).

Прочетете още „Апофения и кино: пълна случайност или знаци от живия живот? от Цветан С. Тодоров“

Красимир Крумов – Грец и безмилостното слънце на морала – от Цветан С. Тодоров

 

grezПо повод една година от кончината на Красимир Крумов – Грец  (1955 – 2015) припомняме тази статия от „Литературен вестник“, 2015 г.

Прочетете още „Красимир Крумов – Грец и безмилостното слънце на морала – от Цветан С. Тодоров“

Какви вестници и новинарски сайтове има в Ловеч – показалец (Обновено)

vestnici1111131

След 1990 г. до юли 2015 в Ловеч излизат дузина частни вестници и доста новинарски сайтове. Общо имаше 12 вестника. Тук не се разглежда пресата преди 9 септември 1944 г.

Статията е редактирана последно през 2025 г. Повечето вестници днес са само далечен спомен, други продължиха до края на 2024 г.  Сайтовете обаче остават. Виж какви вестници и сайтове имаше и има: Прочетете още „Какви вестници и новинарски сайтове има в Ловеч – показалец (Обновено)“

25 години промени – слово за свободата и свободата на словото- от Цветан С. Тодоров

big_891703

На снимката: Градът на истината в София. В центъра актьорът Николай Чилов.

Вместо слово за свободата  нека си припомним що е свободата на словото за нас 25 години след началото на демокрацията. Това е една от най-важните граждански свободи. Тя се изразява в свободата на всеки да изразява публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на публичните власти, упражняване на цензура или налагане на наказание.

Прочетете още „25 години промени – слово за свободата и свободата на словото- от Цветан С. Тодоров“

„Дзифт” – скрит диамант сред соцсимволика – от Цветан С. Тодоров

Таня Илиева в „Дзифт“

Филмовият дебют на Явор Гърдев „Дзифт” не просто разказва за пагубните страсти около един скрит диамант, но и самият филм си е истински диамант. Силно иновативният театрален режисьор Гърдев („Валентинов ден”) вкарва своята енергия в най-пренебрегвания у нас жанр – затворническият трилър. Нещо като „Непокорният Люк”, но по български. Прочетете още „„Дзифт” – скрит диамант сред соцсимволика – от Цветан С. Тодоров“