Джинджифировата е специалитетът на вуйчо, пише авторът и продължава – тройно препечена сливова ракия, с девет спиртосани жълтокафяви зърна от тристагодишно дърво, което расте на Бачковската света обител. По един напръстник от този елексир в повече и душите на героите се отвързват. А те има какво да си кажат – много са препатили, много са и скрили.
Докато четях „Врата за ада“ на писателя Николай Нинов (1929), постепенно си дадох сметка, че от времето на Васил Попов (1930-1980) не съм чел подобна плътна, възлеста, темелна родна проза. Прочетете още „За един напръстник джинджифирова повече – „Врата за ада“ от Николай Нинов“ →