Възобновяват се активните строителни работи в участъка от Боаза до пътен възел „Дерманци“ на АМ „Хемус“. Председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Ясен Йорданов подписа Акт образец 11 за установяване състоянието на строежа и продължаване на строителството, тъй като през зимните месеци поради метеорологичните условия строително-монтажни работи в участък 1 от автомагистралата предвид дейностите по съоръженията, които трябваше да се изпълняват, временно бяха преустановени.
През 2024 г. за продължаване изграждането на АМ „Хемус“ от републиканския бюджет са осигурени над 233,6 млн. лв. Прочетете още „Възобновяват активните строителни работи в участъка от Боаза до пътен възел „Дерманци“ на АМ „Хемус“.“
Tag АМ Хемус
Иван Шишков: АМ „Хемус“ до пътя Плевен – Ловеч да завърши в периода 2024 – 2025
Очаква се строителството на трите участъка от АМ „Хемус“ до път II-35 Плевен – Ловеч да завърши в периода 2024 – 2025 г. Този срок е вследствие на натрупано забавяне от януари до август 2022 г., поради финансова неяснота в плащането на извършените строителни работи.
Това каза на 6 декември 2022 г. от парламентарната трибуна министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков, предаде БГНЕС. По отношение на строителството на участък 4, Шишков заяви: „Изпълнението в участъка от края на пътен възел Плевен може да започне след решаване на казуса с констатираното през миналата година незаконно строителство по трасето.“ Прочетете още „Иван Шишков: АМ „Хемус“ до пътя Плевен – Ловеч да завърши в периода 2024 – 2025“
Праисторическо светилище на 7000 години е открито между Дойренци и Дренов
Праисторическо светилище на 7000 години е открито при проучвателни разкопки по новото трасе на автомагистрала „Хемус“. Археологическите проучвания са извършени на Лот 4, в района между ловешките села Дойренци и Дренов. Обредният център е от края на шестото и началото на петото хилядолетие пр. Хр. Това съобщи в интервю за БТА акад. Васил Николов от Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Той и Галина Самичкова ръководят разкопките.
По думите на академика възникването на светилището не е случайно, тъй като земите наоколо са плодородни, обитавани са от земеделци и скотовъдци. Всяко семейство от съседните села е изкопавало яма и извършвало обреди около нея, давана е жертва за плодородие, повече зърно и приплод на животните. „Така, както сега се правят курбаните – обредната храна се консумира, а останките или част от обредното животно попадат в ямата заедно с керамични съдове, каменни сечива, всичко, което може да бъде жертвен дар, така че земята да се облагороди и да даде повече“, посочи археологът.
Прочетете още „Праисторическо светилище на 7000 години е открито между Дойренци и Дренов“
nglas.net 
Трябва да влезете, за да коментирате.