Жан Маре и огледалото в „Орфей“ на Кокто

Киното обича предметите. Те му отвръщат с достоверността на своята дискретна игра. В света на добрия режисьор всеки предмет е незаменим, има своята мълчалива роля, а понякога и своя тема. Като при истинските актьори, така и между тях има звезди и втори план. Още през 1900 г. известният филм на Брайтънската школа „Лупата на баба” открива очарованието на делничните предмети, тяхната фотогения и значимост за екрана. Много скоро камерата си избира своите любимци, на първо време влака, автомобила, самолета – едно привличане, основано на взаимната любов към движението. Постепенно киното се влюбва и в природата, Прочетете още „Безликият актьор или образът на огледалото в киното – есе от Цветан С. Тодоров“ →