Японското киноизкуство, подобно на географската форма на своята родина, има островен характер в представите на българския зрител. Без да познаваме класическите филми на Мицзогучи и Одзу, шокирани от несъвпадащия пейзаж на „Голият остров” на Кането Шиндо и „Потъването на Япония” на Моритани, най-големият и познат филмов „остров” за нас, без съмнение, е творчеството на Акира Куросава.   Прочетете още „Акира Куросава, светлина над черната равнина – от Цветан С. Тодоров“ →