Новата 2026 година ни донесе еврото. В полунощ България се присъедини към еврозоната – валутен съюз на държави, в които разплащанията стават с обща валута – еврото. България е 21-та страна, приела еврото. Когато еврото беше въведено за първи път през 1999 г. – първо за безналичните разплащания при търговски и финансови операции – еврозоната беше съставена от 11 от тогавашните 15 държави – членки на ЕС.
Държавите от ЕС, които все още не използват еврото, са Полша, Румъния, Унгария, Чехия и Швеция. Дания има специално изключение, докато други страни като Черна гора, Косово и микро-държави като Андора, Ватикана, Сан Марино и Монако също използват еврото едностранно или по споразумение, без да са членки на еврозоната.
Представяме ви превод на „Пачове за пъпки“ от Цветан С. Тодоров, направен от Радка Пурвин, илюстрацията е на Ахим Пурвин – наши приятели от Берлин. На български може да се прочете ТУК.
Впрочем , на 25 декември Ахим Пурвин имаше ЧРД. Да е жив и здрав и до нови срещи в Ловеч.
Надяваме се с този разказ да подобрим настроението за Нова година.
Документална изложба, дело на Профилираната езикова гимназия (ПЕГ) „Екзарх Йосиф I“ и Държавния архив в Ловеч, разказва за 145 години от откриването на Американското девическо училище в града. То е създадено първоначално в Троян, а на следващата година – 1881-а, в Ловеч, разказа пред БТА преподавателят по история Людмила Брънекова. Училището е закрито през 1948 г. и две години по-късно в неговите сгради се създава първата езикова гимназия в България, затова то е знаково, посочи тя. Американското девическо училище е основано от протестанти от Съединените щати. „Наистина е тръгнало от гол хълм, както се вижда и от снимките в изложбата. Мисионерите са започнали от нула, при това срещайки сериозна съпротива на българите – съвсем разбираемо, те не са искали да се делят като току-що осъзнала се нация и всяко едно чуждо вероизповедание са разглеждали като някаква заплаха. Въпреки това са успели да спечелят доверието на ловчалии заради това, че не са притискали децата да приемат чуждата вяра, а са работили в посока образование“, поясни Брънекова. Тя допълни, че училището е било наистина модерно – с кабинетна система, занимания с практическа насоченост, много часове, в които децата получават информация за изкуството и културата. Имало е и много клубове, създадени пак благодарение на поредицата от мисионери, които идват тук, и носят модерния, новия дух на Съединените щати, на Европа. „В контекста на прохождащото младо княжество този модел на образование дава възможност тук да се формират момичета, които сами да мислят, сами да вземат решения. Неслучайно сред тези, които завършват, са много преводачи от английски, писателки, художнички, музикантки. Една от първите поетеси на България – Екатерина Ненчева, е учила една година тук. Но най-важното е моралното възпитание. И това става не само с четене на книга, а с впечатляващото въздействие, което всеки един учител има върху своите ученици – не само в класната стая, но и в междуличностните отношения (децата живеят 24 часа в пансионите), както и с работата в голямата общност – цялото селище“, обясни историкът. Людмила Брънекова добави, че ловешкото училище организира и благотворителни дейности, също така е известно и с концертите си. Например фанфарният оркестър на Евстати Павлов е бил поканен на 100-годишнината от създаването на първото взаимно училище в Габрово (1935 г.) и там отиват 70 души. На следващата година 120 човека от Американското девическо училище са в Свищов, за да открият Стопанската академия, където присъства и царят. „Като представител на държавна институция, чиято мисия е съхранението и опазването на документалното наследство, за мен беше от особен интерес въпросът за съдбата на архива на Американското девическо училище. За него научаваме от документи, които се съхраняват в Централен държавен архив в София във фонда на Консулския отдел при Министерството на външните работи. Става въпрос за кореспонденция, която е инициирана от майката на възпитаничка на училището във връзка с издаването на препис или дубликат от дипломата ѝ за завършване. От писмата, разменени между нея, Консулския отдел и Българската легация във Вашингтон, научаваме, че след закриването на Американската девическа гимназия в Ловеч през 1948 г. последната директорка Мелони Търнър преди заминаването си за Щатите предава архива на училището на Американската легация в София. По-късно той е предаден на „Робърт колеж“ в Истанбул“, разказа пред БТА началникът на Държавния архив в Ловеч Павлина Петрова. Тя допълни, че по време на подготовката на документалната изложба Людмила Брънекова е направила опит да установи контакт с „Робърт колеж“ със запитване относно по-нататъшната съдба на архива на училището, но обратна връзка не е последвала. Но не всички документи тогава са били предадени и изнесени извън пределите на страната, така че част от архива е останал тук, в сградите на вече закритото училище. По думите на Петрова в Държавен архив – Ловеч документи на Американската девическа гимназия постъпват през 1969 г. заедно с архивните материали на тогавашната Средна смесена гимназия с преподаване на немски език „Ернст Телман“, предшественик на днешната ПЕГ „Екзарх Йосиф I“. Те са отделени и са заведени в отделен фонд. Документите обхващат периода от 1926 г. до 1948 г. и са систематизирани в 11 архивни единици. Запазени са летописната книга на училището за този период, която е ценен източник на информация за историята и развитието на училището; голяма част от кореспонденцията, сред която са и писма от Министерството на народното просвещение за акредитация на училището; ревизионни книги, както и много снимки на преподаватели и възпитанички на гимназията, посочи Петрова. „Освен във фонда на Американската девическа гимназия документи на училището се съхраняват и на други места, като например в личния фонд на ловешкия фотограф Пано Паракуцов, известен с емблематичните си снимки и картички на Ловеч от първата половина на ХХ век. В изложбата може да се види снимка от сватбата му с Милка Паракуцова и нейни възпитанички от Американското девическо училище в Ловеч“, каза още началникът на Държавния архив в Ловеч. В експозицията, подредена на 14 табла, може да се видят още документи от фондовете на Министерствата на народното просвещение и народната просвета, снимки и документи от частни колекции и архиви на бивши преподаватели и възпитанички на училището. Изложбата е под наслов „Просветени, за да просвещават“ и е подредена във фоайето на втория етаж на Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Тя може да бъде видяна и в първите месеци на новата година. БТА
Спектакълът е адресиран главно към ученици, към младите хора, за да се запознаят с тези герои и тяхната мисия. Това каза режисьорът Елица Йовчева ден преди премиерата на „Писателското кафене“в Драматичен театър- Ловеч. Спектакълът възкресява атмосферата на емблематичната софийска сладкарница „Цар Освободител“, която е съществувала през 20-те и 30-те години на миналия век. Оживяват образите на най-известните интелектуалци от онова време. Сред тях са Адриана Будевска, Дора Габе, Елисавета Багряна, Яна Язова, Йордан Йовков, Никола Вапцаров, Гео Милев, Иван Милев, Кръстьо Сарафов и много други. „От доста време се интересувам от живота на българските писатели и преди няколко години направих „Иконите спят“ за Гео Милев в театъра в Стара Загора. Оттогава не ми дава мира животът на тези хора, защото са един недооценен материал за представления. Голяма част от героите в „Писателското кафене“ са прокудени, принудени да работят в нищета, унищожавани. Но днес имаме нужда от техния пример. Каква е ролята на съвременния творец, как си взаимодействат с властта – това ни интересува“, каза режисьорът. „Като актьори ние изживяхме една добра провокация, на която ни подложи режисьорът Елица Йовчева, каза Георги Грозев, който влиза в образите на Гео Милев и Йордан Йовков. Този период от преди 100 години много напомня на днешното време и така разбираме по-добре нашата епоха.“, допълни той. Автор на текста и режисьор е Елица Йовчева. Участват актьорите Богомила Николова, Боряна Бабанова, Георги Грозев, Деян Жеков, Диана Спасова, Петко Венелинов, Силвия Чобанова, Цветан Пейчев, Явор Костов – Яша, Янислава Линкова. Сценограф Александра Йотковска, композитор Светослав Димитров. Премиерата е на 12 декември от 18.30 часа в Ловчанското читалище.
В читалищната библиотека на село Йоглав бе отбелязана 90-годишнината от рождението на изтъкнатия български писател и сценарист Георги Мишев. Събитието на 3 ноември, организирано от Народно читалище „Пробуда – 1926 г.“, се превърна в литературен ден, в който участваха учениците от селото. Децата се запознаха с живота и творчеството на Мишев чрез мултимедийна презентация и разгледаха издание на вестник „Литературен форум“ от 2006 година, посветено на писателя. Особено вълнуващ момент бе виртуалният поздрав на четвъртокласник на име Владимир, който живее в къщата, където е израснал Мишев. В ръцете си Владимир държеше книгата „Добър ден, господин учителю“, дарена през 2009 г. от писателя със специално послание. В чест на юбилея децата на Йоглав ще изготвят специален албум със снимки от събитието, който ще бъде подарен на Георги Мишев. Това доказва, че връзката между писателя и родното му село остава жива и силна, предавана с уважение и гордост от поколение на поколение.
Искате ли да надникнете в бъдещето на българския театър и то срещу билет само от 10 лева? Тази възможност дава предстоящият фестивал „Младите в театъра“ 2025 в Ловеч от 7 до 13 октомври. Четиринадесето издание предлага шест спектакъла на млади режисьори и актьори, които без съмнение ще определят облика на театралното ни изкуство през следващите години. На 7 октомври, вторник, е откриването със спектакъла „Без резерви“ на режисьора Пресиян Кузов, продукция на на ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик. Следват „Алиса в страната на чудесата“, режисьор Сабина Коен, на сдружение „Безумие“ , „Хензел и Гретел“ с режисьор Иван Жунтовски на ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен, „Нечовек“ с режисьор Любомир Колаксъзов на НТ „Иван Вазов“, „Човек изчезва през Фаустцена“ с режисьор Борис Кръстев на ДТ-Ловеч и „Анна – непоправимата“ с режисьор Надя Панчева на Оренда Арт център, посветен на Анна Политковская. Спектаклите са в Ловчанско читалище „Наука – 1870“ и в камерната зала на театъра. Началото е от 18.00 часа и само в последната вечер е от 18.30 часа. Подробно виж в афиша. Освен в читалището част от представленията са в камерната зала на Драматичен театър „Борис Луканов“ – Ловеч. Съпътстващата програма включва музикални вечери на открито пред сградата на театъра. Предвидени са концерти на групата „Живи и здрави“, изпълнения на Лъчезар Кацарски, на Маринела Дочева и Живко Петков, на „Русита Акустик“. Ще бъде открита документална изложба, посветена на 100 години от раждането на Георги Парцалев. На 13 октомври от 17.00 часа ще бъде представена книгата „Катя Паскалева. Тишина от думи“ с автор Георги Тошев в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“. В дните на фестивала ще се проведе уъркшоп „Карнавал“ по текстове на Димитър Димов, като на 10 октомври на различни места в града ще можете да видите откъси от работата на актьорите. Фестивалът „Младите в театъра” 2025 се организира от Драматичен театър- Ловеч, с финансовата подкрепа на Министерството на култура. Събитието има за цел да открива, популяризира и подпомага млади творци в театралното изкуство. Първият фест се е провел през 1985 г. и с известни прекъсвания се провежда и днес.
nglas.net 
Трябва да влезете, за да коментирате.