Падналите валежи в Троянско ликвидираха режима на водата в Ловеч, но и приказките за строителство на язовир „Черни Осъм“. Този процес се повтаря всяка година при засушаване – вече над 40 години. Защото при суша питейната вода в Ловеч и Плевен отдавна не достига. „Екстрата“ при социализма беше – без вода плюс спиране и на тока.
И властта винаги започва да „строи“ язовира. През 1990 г. живи вериги, водени от актьора Петър Слабаков, спираха техниката на строежа. Споменът и днес е жив.
Проектът за язовир „Черни Осъм“, спасителен за Плевен и Ловеч, винаги е възбуждал несъгласие на Троян и околните села. Там никога няма режим, а водата е евтина –  3 лв. за кубик. Прочетете още „Падналите валежи ликвидираха режима на водата в Ловеч, но и приказките за язовир „Черни Осъм““ →

За МОЧА София да вземе пример от Ловеч. Както се знае, от броени дни върви демонтаж и местене на Монумента на окупационната червена армия – МОЧА. И се вдигна голям шум по медии от социалистите и приятелите на Путин.

До 1990 г. в центъра на Ловеч се извисяваше паметник на партизанина-поет Христо Кърпачев. Но беше демонтиран и съхранен. Въпреки заканите на днешните социалисти и досега не е монтиран никъде, а лежи в двора на Бившата казарма. Сега, когато пак са на власт в Ловеч, може и да го помръднат… Прочетете още „За МОЧА София да вземе пример от Ловеч – от Цветан С. Тодоров“ →

Символичен и може би преломен ден за България е този 12 декември. Денят, в който бронзовата Ръка с Шпагина беше отрязана с флекс. Ръката на нашественика в нашата България, нахлул като мрачен и жесток окупатор, престорил се на наш спасител и освободител, беше свалена от хоризонта на нашия град и открехна хоризонта ни към планината и към загубената ни толкова отдавна свобода.
Не напълно, не изцяло, но достатъчно, за да обнадежди онези от нас, които бяха загубили надежда, че някога мрачната сянка на този съветски автомат с консервената кутия отдолу ще освободи небето ни. Следва да бъдат демонтирани раболепните статуи на слугите на завоевателя, да бъдат отрязани напуканите му ботуши и след това разформирована цялата робска войска, с нейните мотоциклети, калпаци в стил Чапаев, тачанки и всички подли сталинистки стереотипи на комунистическата пропаганда, излети в бронз, които в кичозни пози пазеха онзи отгоре, с автомата.
Е, отрязаха го! Прочетете още „Денят, в който бронзовата Ръка с Шпагина беше отрязана с флекс – от Любомир Канов“ →

Размисли на един театрален директор в края на първата постпандемична година.

Драматичният театър в Ловеч е в навечерието на най-новата си премиера – „В полите на Витоша“ от Пейо Крачолов Яворов, с режисьор Крис Шарков – един от най-вглъбените и неспирно търсещи съвременен сценичен език български режисьори. Актьори, технически служби и администратори: работят всички ангажирани позиции в театъра. Отново ще цари вълнуващата атмосфера на сътворяването.
Когато премиерата (на 12.12.2022 г. – бел. ред.) отмине, ще се изправим пред някои неизменни въпроси, които от старта на пандемията през 2020 г. засилиха други достатъчно назрели проблемни теми за българския театър, особено през последните повече от десет години. Прочетете още „За избора на репертоар и развитието на трупите в българските извънстолични театри, с акцент върху Драматичния театър-Ловеч – от Биляна Петрова“ →

Има ли връзка между нашумелите днес незаконни погребения край София и неотдавнашните „шумни“ протести на частните погребални агенции в Ловеч? На пръв поглед – не!
В София – прокуратурата поиска постоянен арест за 51-годишния погребален агент  Георги Енев, заподозрян за извършването на измамата със седем (засега!) нерегламентирани погребения.

В Ловеч – след двумесечни разнасяния на ковчези от частните погребални агенции, отвратително грозни сцени с памперси, блокирани пътища и обвинения към общината за монопол в дейността и измами, до днес – нищо! Нулев резултат от протеста. Няма оставки, няма предписания. Прочетете още „Незаконните погребения край София ни подсещат за Ловеч“ →

Ловеч очевидно е един от центровете на младата театрална режисура. Това се потвърди след приключването на фестивала „Младите в театъра“ в Ловеч (7-12.10.2021), 12-и поред, който представи седем заглавия на младата генерация. Освен премиерите, всички останали имаха награди.
Откриването бе с премиерата на „Мяра за мяра“ (ДТ Ловеч), закриването – с „Посещението на старата дама“ (НАТФИЗ). И двата спектакъла поставят въпроси за морала, справедливостта и дали чрез измама и пари те могат да се купят. Това са силни и стилни представления.
Между тези две скоби се разполагат моноспектакълът „Мечтата на Наташа“ с режисьор Ана Батева (ДТ Габрово) и „Една крачка до предела“ с режисьор Денислав Янев (ДТ Търговище).

Прочетете още „Фениксът на младата театрална режисура живее в Ловеч – от Цветан С. Тодоров“ →