Ча­ров­на­та мла­да ак­т­ри­са Ра­ли­ца Ко­ва­че­ва-Бе­жан е пред­ло­же­на от ак­тьо­ри­те в Ло­веш­кия те­а­тър за наг­ра­да “Ло­веш­ки меч”, ста­на яс­но те­зи дни. Прочетете още „Ралица Ковачева-Бежан с „Ловешки меч““ →

Италиянският „Караваджо“ спокойно може да се нарече шедьовър.

През пос­лед­ни­те го­ди­ни за­вър­швах бе­леж­ки­те си за “Злат­на­та рак­ла” с по­же­ла­ние БНТ да се об­ръ­ща по-­чес­то към твор­би­те, по­каз­ва­ни в Плов­див, защото, смея да твър­дя, в ка­чес­тве­но от­но­ше­ние пре­въз­хож­дат те­ку­щия ре­пер­то­ар. Зри­те­ли­те още пом­нят по­не­дел­ни­ци­те с наг­ра­де­ни­те фил­ми, но през пос­лед­ни­те го­ди­ни те поч­ти из­чез­на­ха от мал­кия ек­ран. Точ­но го­ди­на по-­къс­но ви­дях­ме “Кра­си­ви­ят Ан­то­нио”. На фес­ти­ва­ла има­ше уве­ре­ния, че то­зи път на­ис­ти­на ще гле­да­ме по­ве­че не­ща. Ако се съ­ди по рус­кия филм “Служ­ба 21” и австрийския се­ри­ал “Че­ти­ри же­ни и ед­но пог­ре­бе­ние”, ка­то че ли не­ща­та пот­ръг­ват. Този път за Го­ля­ма­та наг­ра­да ня­маше да ча­ка­ме го­ди­на. Са­мо две сед­ми­ци след награжда­ването филмът “Кара­ваджо”, който спо­кой­но мо­га да го на­ре­ка шедьо­вър и който спе­че­ли пуб­ли­ка и жу­ри, нашата те­ле­ви­зи­я­ го пра­ви дос­то­я­ние на всич­ки, ко­и­то не са би­ли в Плов­див. Из­клю­чи­те­лен филм за из­клю­чи­тел­на лич­ност, ре­а­ли­зи­ран с вдъх­но­ве­ние, ог­ром­на лю­бов и про­фе­си­о­на­ли­зъм. Ни­ма Ан­дже­ло Лон­го­ни не зас­лу­жа­ва наг­ра­да­та за ре­жи­су­ра, ма­ес­тро Ви­то­рио Сто­ра­ро за опе­ра­торство, Але­сио Бо­ни за ак­тьорство, Лу­ис Ен­ри­ке Ба­ка­лов за му­зи­ка и т.н.? Да, но то­ва би обез­смис­ли­ло ос­та­на­ли­те наг­ра­ди, пък и це­лия фес­ти­вал. Но как­во­то и да ка­жа за то­зи филм, ще е мал­ко. Прочетете още „РАИ отнесе „Златната ракла -2007“ от Георги Ангелов“ →

Ро­си­ца Да­на­и­ло­ва от­бе­ля­за в по­не­дел­ник, 26 но­ем­ври, своя рож­ден ден сред ко­ле­ги в Ло­веш­кия те­а­тър. Из­вес­тна­та ак­три­са и сес­тра на ми­нис­тър Сте­фан Да­на­и­лов – Лам­бо в мо­мен­та ре­пе­ти­ра в пи­е­са­та “Брюк­сел” от Пе­тя Ру­се­ва под ре­жи­су­ра­та на Вла­ди­мир Бу­рил­ков. Пре­ми­е­ра­та се очак­ва на 22 яну­а­ри 2008 г. Партньор на Ро­си­ца Да­на­и­ло­ва е ак­тьо­рът Пе­тър Стой­чев. Прочетете още „Росица Данаилова празнува ЧРД в Ловеч“ →

Касиел Ноа Ашер

Ак­три­са­та Ка­си­ел Ноа Ашер  бе в Ло­веч по вре­ме на Праз­ни­ци­те на мла­да­та ре­жи­су­ра.( 1-8 октомври) “За вто­ри път съм тук, два пъ­ти имам щас­ти­е­то да иг­рая на ва­ша­та сце­на и по­лу­чих ве­ли­ко­ле­пен при­ем от пуб­ли­ка­та, спо­де­ли тя пред НГ.  Остават ми още осем дни през ок­том­ври да раз­глеж­дам Ло­веч и съм мно­го впе­чат­ле­на – от всич­ко Ще оти­да и на бив­шия Ла­гер на смър­тта “Слън­чев бряг”, за кой­то са­мо съм чу­ва­ла.

 – Ка­си­ел, как пре­це­ня­ваш  по­ред­ни­те “Праз­ни­ци­ на мла­ди­те ре­жисьо­ри” в Ло­веч?

– До­кол­ко­то раз­брах, се­лек­ци­о­не­рът Ели­ца Ма­те­е­ва е нап­ра­ви­ла та­ка прог­ра­ма­та, че да се от­крои ед­на те­ма – как се пра­ви де­бют у нас? Как един млад ре­жисьор мо­же да нап­ра­ви пред­став­ле­ние и с два ле­ва, и с 30 хи­ля­ди ле­ва? Прочетете още „Касиел Ноа Ашер: Сънувайте с мен, забравете хладилниците“ →

Сед­ма съв­мес­т­на из­лож­ба от­к­ри­ва из­вес­т­ни­ят ло­веш­ки тан­дем Ти­хо­мир Вит­ков и Кра­си­мир Ан­ге­лов – Мак­ра­са – то­зи път край мо­ре­то. Га­ле­рия “Бо­го­ри­ди” в Бур­гас ще при­ю­ти на 14 но­е­м­в­ри уни­кал­ни­те им твор­би. Прочетете още „Витков и Макраса правят изложба в Бургас“ →

Вельо Го­ра­нов е бъл­гар­ски ак­тьор, един от най-из­вес­тни­те ми­мо­ве в Бъл­га­рия. Ро­ден е на 22 яну­а­ри 1946 г. в Ста­ра За­го­ра. Учи ак­тьор­ско майсторство в кла­са на Бо­ян Да­нов­ски във ВИТИЗ “Кръс­тьо Са­ра­фов”, за­вър­шва през 1971.

У­час­тва в из­вес­тни бъл­гар­ски иг­рал­ни фил­ми ка­то “И дой­де де­нят” (1973),
“А­ван­таж” (1977), “Все­ки ден, вся­ка нощ” (1978), “Кол­ко­то си­на­пе­но зър­но” (1980), “24 ча­са дъжд” (1982), как­то и в се­рий­ния филм “Фильо и Ма­кен­зен” (1979).

Е­дин от съз­да­те­ли­те на сту­дио “Пан­то­ми­ма” през 1976, за­ед­но с Пейо Пан­те­ле­ев и Мил­чо Мил­чев. В края на 80-те го­ди­ни ос­но­ва­ва те­а­тър “Дви­же­ние”, на кой­то ста­ва и ръ­ко­во­ди­тел. Те­а­тъ­рът е зак­рит през 1994. Из­на­ся свои спек­так­ли, сред ко­и­то “Е­дин мим раз­каз­ва”, “Швейк” и “Дон Жу­ан”. Пос­лед­на­та му пос­та­нов­ка ка­то ре­жисьор е “Па­ни­ка в хо­те­ла” в Ло­веч.

– По­ка­зах ти ед­на моя ре­цен­зия от в. “За­ря на ко­му­низ­ма” за тво­я­та от­дав­наш­на пос­та­нов­ка в Ло­веч “Дъх на цве­тя” по Джеймс Сондърс Къ­де те връ­ща то­зи спо­мен?

– Къ­де, къ­де се връ­щам… Ста­ти­я­та е на­пи­са­на през 1982 г., а се­га сме 2007 г. Чет­върт век е ми­нал, все пак! Прочетете още „Вельо Горанов: Обичайте театъра“ →