Градските чешми на Ловеч са пресъхнали. „Там, дето тече на Баш бунар водата“, се пеело в народната песен. Този надпис днес тъжно и самотно виси над пресъхналата емблематична чешма на алеята, наречена Бяла Анаста.
Главният извор на Ловеч е пресъхнал. Защото „Баш бунар“ в превод означава главен кладенец. Така се казва и красивата алея покрай река Осъм.
Беше време, когато градът беше пълен с градски чешми. Във всяка градинка, в двора на всяко училище имаше чешмички.
Днес водата е бутилирана. Минерална. Безводието се подсилва и от перманентните „водни режими“. Малкото останали градски чешми са занемарени, разбити, тревясали, пълни с боклуци, ограбени, със спряна вода….
Единственият буен извор през зимата е в горния край на алеята Баш бунар. Там има нечетлив полузаличен надпис, който предупреждава, че водата не е за пиене.

Изглежда е за красота.
/НГ/