Спектакълът в Ловеч „Човек изчезва през ФАУСТцена“ е високохудожествено земетресение за зрителя, който с изненада получава силноградусово съдържание, което трябва да се поема на малки глътки. Тъй както неопитният младеж отпива за първи път абсент и внезапно губи гласа си, така и неподготвеният зрител остава безгласен и раздрусан.
Спектакълът е вдъхновен от „Фауст“ на Гьоте, но бързо го надгражда със съвременни образи и репризи. Сделката на Фауст с Мефистофел, която помним от училище, е довела до вселенска катастрофа.
Според младия режисьор Борис Кръстев, започнала е нова геоложка епоха, наречена Фаустцена. „Земята се превръща в сцена на пълзящите бенефициенти на нашия нов прародител – Фауст.“
Така темата за лекомислената сделка на човека с дявола се развива в посока негативността на Вселената. Бог вече е мъртъв, както твърди Ницше. Актьорите пресъздават/излъчват/внушават отвратителната празнота на самотното съществуване. Пустинята. Нищото. Ужасът. Човек броди из безплодната, безбожна пустота като мъничък пламък. И Маргарита е поредна жертва поради своята човечност.
Връхлитат ни въпроси какво бъдеще се задава? След сто години ще бъде ли човек безсмъртен? Ще вярва ли в Бог? И най-после ще бъде ли построена магистрала“Хемус“?
Как в мащабите на една камерна зала се пресъздава огромната космическа празнота, пълна с отпадъци, ужас и деградация? Как се изгражда този стерилен абсурден свят, в който строгите силуети на героите се стичат като часовниците на Салвадор Дали?
Режисьорът има впечатляващо решение. То е едновременно семпло и пищно. В центъра на сцената има една конструкция, която е многофункционална. Тя е пустиня, планина, гроб, утроба, екран, трибуна и прочие. Театралното пространство е размножено чрез мултимедия, като видеооператори са самите актьори. Това предлага на зрителите едновременно микро и мaкро планове, различни светове, съдържащи се в себе си.
Актьорите са истински герои. Те изнасят геройски тежкия философски текст на Гьоте, имат възхитителни монолози и словесни сблъсъци. Освен това изпълняват сложен мизансцен, плюс това са и видеооператори. Атмосферата се подсилва от впечатляваща музика и звукова среда.
Пределно концентриран и софистициран, спектакълът не прекалява като продължителност. Той обаче се помни дълго. Освен това е посветен на знаменития режисьор Иван Станев /1959 -2023/, чийто европейски път започна от тук. И това е едно достойно припомняне, че ловешката сцена е винаги готова за експерименти.

„Човек изчезва през ФАУСТцена“, вдъхновен от „Фауст“ на Гьоте.
Режисьор Борис Кръстев, художник Никол Трендафилова, композитор Георги Атанасов.
Участват Боряна Бабанова, Деян Жеков, Георги Грозев, Цветан Пейчев, Янислава Линкова.
Снимки Тодор Иванов.