Кой е той

Професор Пенко Господинов има над 70 роли в театъра, киното и телевизията. Играе в театрите в Пловдив, Варна, Плевен, Сливен, Ловеч, Театър 199, „Сфумато“, Малък градски „Зад канала“ и други. Снима се във филми и сериали като ситкома „Морска сол“, поредицата „Забранена любов“ и сериала „Седем часа разлика“.

От 2009 г. преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ. Негови студенти имат номинации и награди от национални и международни театрални фестивали.

– Поздравления за добрата роля, която направихте в „Седемте стола“.

– Благодаря, това е една от любимите ми роли напоследък. Всъщност постановката е един нов прочит на романа „12-те стола“ от Илф и Петров, който много ми допада.

– Вие сте професор в НАТФИЗ по актьорско майсторство и декан. На какво учите студентите си?

– Това е много хубав и същевременно труден въпрос. Театърът е много сложно, разнообразно и интересно изкуство. Той е синтетичен и съчетава в себе си всички изкуства на практика.

На първо място уча студентите си да са свръхлюбопитни към себе си и към света около себе си. Що се отнася до професионалните качества, които трябва да развият в академията, най-основните са да са много самодисциплинирани и самовзискателни, защото тази професия е по-скоро като маратон. Тя не е като спринт за кратко време.

Когато човек е млад и е пълен с енергия, очарователен, тогава има много шансове. Но можеш да кажеш, че си добър актьор, след като си практикувал 20 години и все още те търсят. Затова много им говоря колко дисциплина се изисква в тази професия, колко добра кондиция, добро здраве също така.

– Да се поддържат в добро здраве?

– Да, разбира се. Но най-вече да се интересуват от света около себе си, защото театърът се занимава с човека. Човекът е предметът на неговото изследване и актьорите трябва да се придържат към тази тема.

– Казват, че актьорите нямали чувство за мярка.

– Напротив, аз ги уча да имат чувство за мярка, да имат добър вкус, да имат усет към красивото и истинското. Тези важни неща ако успея да ги предам, донякъде съм си свършил работата.

– Вие самият как ги научихте тези неща?

– Аз от 16-годишен се занимавам с театър и винаги съм бил любопитен към света. Също така съм попадал на много добри учители, и то не само в академията. Учители наричам и голяма част от хората, с които съм работил и съм се учил от тях. То не е задължително те да са актьори. Може и човек на улицата да ми бъде учител.

• – Продължавате ли да се учите?

– Разбира се. В момента продължавам да се уча от всичко, което ми се случва. Мисля, че все още имам какво да уча, да разкривам нови неща за себе си и за театъра. Все още имам това любопитство, което имах и като по-млад. Човек е млад, докато има любопитство.

– Казвате, че човек трябва постоянно да върви напред и да учи.

– Да, но всъщност във всяка професия е така, но в нашата особено е задължително, защото трябва да сме в крак какво се случва в света.

– Постановката „Седемте стола“ е наистина доста различен прочит на книгата „Дванадесетте стола“. Първо, столовете са седем вместо дванадесет и второ, ролите на героите са разменени. Вашата роля на Иполит Матвеевич е главна, а Остап Бендер остава по-встрани.

– Това е едно от нещата, които ме запалиха за постановката. Да си разменим ролите и да видим какво ще стане. Да експериментираме. Както казах, винаги уча и експериментирам.

– На кого е адаптацията на постановката?

– Тя е на режисьора Деян Тенев. Всъщност заедно сме я правили, но идеята си е негова. Иначе на репетициите много си допаднахме с него и това много облекчи процеса за всички нас и надявам се, за зрителите.

– Защо 7-те, а не 12-те?

– Първо представлението щеше да стане много дълго с дванадесет стола. Другото е, че чисто драматургично някои от историите са трудно преводими на сцена. Затова решихме да рискуваме и да съкратим част от перипетиите на героите.

– Това беше постановка на Ловешкия театър. Там ли играете?

– Аз съм само гост на театъра. Иначе съм на щат в Малък градски театър „Зад канала“.

– Вие сте участвали в много чуждестранни продукции.

– Участвал съм в доста чуждестранни филми, както и много съм пътувал да играя представления, но на български. Участвал съм във филми в Канада, Украйна, Турция, къде ли не. Навсякъде е интересно и има какво да се научи. Особено в такива държави, които боравят с много повече средства за производство на кино. Мащабът е съвсем различен, размахът на екипите е различен.

В България също много снимам и виждам как хората стават все по-големи професионалисти. В киното, ако не си добър, няма кой да те вземе втори път и тази конкуренция прави хората истински професионалисти.

– Вие много дълго време сте играли в Плевенския театър.

– Аз там започнах след академията. Играх пет години в Плевен, след това в Пловдив, във Варна, докато накрая дойдох в София.

– Какво предстои да правите сега?

– Имам разговори за различни неща. Току-що заснех един сериал за БНТ и участвам в главната роля. Сериалът се казва „Тревожност“. Това е нещо много различно от всичко, което се е правило досега, и ще излезе през есента. Имам разговори за други филми и постановки, но те не са финализирани и затова засега се наслаждавам на тези неща, в които играя.

– Кой е режисьорът на сериала, в който участвахте?

– Илиан Джевелеков. Много съм щастлив, че се срещнахме и работихме заедно. Много си паснахме с него.

– Какъв е вашият герой в сериала?

– Психотерапевт, който се занимава с различни случаи с хора, на които трябва да се помогне. Снимките приключиха преди около месец и в момента върви постпродукцията. Това е един от най-трудните кино периоди, които съм имал. Снимките траеха три месеца, но преди това един месец репетирахме. Самият процес на снимки също беше сложен, защото е предимно диалог, и то не много лесен. Отделно ролята ми беше нещо много различно от това, което съм правил досега.

От България Днес