Под ръководството на РП – Ловеч се извършва разследване за това, че на 9 февруари 2024 г. в гр.Ловеч 77-годишна жена чрез поредица от телефонни обаждания е била въведена в заблуждение, че неин родственик се нуждае от заем в размер на 5000 лв. Малко по-късно жената е предала сумата на непознато за нея лице. Прочетете още „Разкриха ало-измама за 5000 лева в Ловеч“ →

Разпадането на партията „Възраждане“ тръгна от Ловеч и като че ли повтаря пътя на някогашната „Атака“. Красимира Дренчева, която бе част от групата на „Възраждане“ в Общински съвет – Ловеч, напусна партията и групата, но остава общински съветник. Дренчева е съпруга на вече бившия депутат и организационен секретар на партията Николай Дренчев, който е сред тримата изключени от парламентарната ѝ група. Интересно е, че братът на Николай – Димо Дренчев, остава депутат във „Възраждане“.
„В петък без предупреждение и без обяснения Костадин Костадинов свали доверието си от мен, като ме изхвърли от администрираната от мен страница „Възраждане“- Ловеч. Това се тълкува като сваляне на доверието на партията към мен. Без съмнение това е отзвук от събитията, които се случиха в петък в парламента. При това положение за мен няма друг вариант, освен да напусна партията, в чието създаване участвах и съм работила за развитието ѝ от ден първи до петък тази седмица“, каза Дренчева. Прочетете още „Разпадането на „Възраждане“ тръгна от Ловеч“ →

На 13 февруари около 14.00 часа на път II-35 при км.43+050 в землището на Ловеч, 48-годишен при управление на лек автомобил в посока Троян и извършване на маневра завиване в обратна посока от крайна дясна лента, не е пропуснал и е ударил движещия се от лявата му страна друг лек автомобил, с водач 54-годишен мъж. При инцидента е пострадал един от водачите, който е прегледан в болница и е освободен за домашно лечение. Пробите за алкохол на двамата мъже са отрицателни, а на 48-годишния водач е съставен акт за нарушение на ЗДвП.

Вчера около 20.30ч. в Ловеч, на кръстовището образувано от ул. «Д-р Съйко Съев» и ул. «Стара планина», 65-годишен при управление на лек автомобил не е пропуснал и е ударил пресичащ в зоната на пешеходна пътека 39-годишен пешеходец. Потърпевшият е леко пострадал, а водачът е тестван за алкохол-пробата му е отрицателна. Съставен му е акт за нарушение на ЗДвП Прочетете още „Опасно завиващи шофьори в Ловеч“ →

Поетът в Ловеч през 2019 г.

Новата поетична книга на Добромир Банев „Всички дни ще се казват неделя“ ще бъде представена във Виена на 22 февруари 2024 г. За събитието информира Българският културен институт „Дом Витгенщайн“ в австрийската столица. Това е поредното представяне там на известния поет, който е от Ловеч.
Събитието е планирано за 22 февруари, четвъртък, от 18:30 часа местно време в Културния ни институт. Адресът е „Паркгасе“ 18, 1030 Виена.

Прочетете още „Новата поетична книга на Добромир Банев ще бъде представена във Виена“ →

Представяне на книгата „От змей злато: Истории на един бежанец от Тракия” от Любомир Калудов ще има в Ловеч на 15 февруари (четвъртък) 17.30 ч. в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев”. Новата книга на Любомир Калудов ( издателство „Изток-Запад“) е от единадесет разказа за смисъла на живота, за правото ни на избор, за доброто и греха, за бедността на богатия и имането на нямащия. Истории, просто разказани, в които авторът не съди и не поучава. Тръгнете из вековните церови гори на Странджа, където лятото е късо, зимата сурова, цъфтящите треви – омайни, а ако сте късметлия, може да видите и Змейова дупка. Прочетете още „В Ловеч представят книгата „От змей злато: Истории на един бежанец от Тракия” от Любомир Калудов“ →

Днес, 1 февруари 2024 г., в Ловеч имаше панихида в памет на жертвите на комунизма, организирана от СДС. Панихидата в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ се водеше от отец Михаил Ковачев. Присъстваха общински съветници, кметове от близките села, граждани. Прочетете още „В Ловеч имаше панихида в памет на жертвите на комунизма“ →

Висока оценка от гилдията дойде за Драматичен театър – Ловеч, с обявяването на номинациите за наградите „ИКАР“ 2024. Актьорът Пенко Господинов е номиниран за „Водеща мъжка роля“ за играта му в спектакъла „Седемте стола“ (по „12-те стола“ на Иля Илф и Евгений Петров), където представя Иполит Воробянинов. Изпълнението му се отличава с богата нюансираност и завладяваща динамика.
Режисьорът Дамян Тенев е подходил с разбиране и талант към известния роман, като е направил стегнат театрален прочит. Прочетете още „Актьорът Пенко Господинов е номиниран за „ИКАР“ 2024 за ловешкия спектакъл „Седемте стола““ →

„Септемврийци“ 1954

Съветското влияние върху българското кино в периода 1950 – 1989 г. се проявява като индоктринацията по пътя на господстващата тогава марксистко-ленинска идеология. Българските кинотворци работят в държавната кинематография в условията на липса на всякаква друга алтернатива. Картината е сложна и многопластова, но за целите на това съобщение ще бъда принуден да я схематизирам до най-главното – проявите на официалния политически императив. В случая се интересуваме от тоталитарната парадигма, която се възпроизвежда чрез киноизкуството.
И така, в СССР, а след 1944 г. и в България, господства идеологията марксизъм-ленинизъм с всички произтичащи от това последици. Става дума за държавно управление на културата и творби според нормите на социалистическия реализъм. Както гласеше вицът от онова време – „Това е възхвала на управляващите в достъпна за тях форма“.
На практика върви процес на възхвала, възпяване и дори втълпяване на комунистически идеи, отглеждане на удобни обществени нагласи и прилагане на когнитивни стратегии посредством професионална методология със средствата на киноизкуството. Пред кинодейците се поставят задачи да показват новия положителен герой – комунист, да хвалят колективизацията, да изобличават „излишните класи“ като кулаците, буржоазията, т. нар. „бивши хора“.
По правилата на т. нар. „идеологическа борба“ се критикуваше капиталистическото кино като безсмислено развлекателно зрелище, водещо до затъпяване на зрителя, като безидейно и ретроградно. Прочетете още „Как съветското кино влияеше чрез идеологията си върху българското кино (1950 – 1989 г.) – Цветан С. Тодоров“ →