Днес, 1 февруари 2024 г., в Ловеч имаше панихида в памет на жертвите на комунизма, организирана от СДС. Панихидата в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ се водеше от отец Михаил Ковачев. Присъстваха общински съветници, кметове от близките села, граждани. Прочетете още „В Ловеч имаше панихида в памет на жертвите на комунизма“ →

Висока оценка от гилдията дойде за Драматичен театър – Ловеч, с обявяването на номинациите за наградите „ИКАР“ 2024. Актьорът Пенко Господинов е номиниран за „Водеща мъжка роля“ за играта му в спектакъла „Седемте стола“ (по „12-те стола“ на Иля Илф и Евгений Петров), където представя Иполит Воробянинов. Изпълнението му се отличава с богата нюансираност и завладяваща динамика.
Режисьорът Дамян Тенев е подходил с разбиране и талант към известния роман, като е направил стегнат театрален прочит. Прочетете още „Актьорът Пенко Господинов е номиниран за „ИКАР“ 2024 за ловешкия спектакъл „Седемте стола““ →

„Септемврийци“ 1954

Съветското влияние върху българското кино в периода 1950 – 1989 г. се проявява като индоктринацията по пътя на господстващата тогава марксистко-ленинска идеология. Българските кинотворци работят в държавната кинематография в условията на липса на всякаква друга алтернатива. Картината е сложна и многопластова, но за целите на това съобщение ще бъда принуден да я схематизирам до най-главното – проявите на официалния политически императив. В случая се интересуваме от тоталитарната парадигма, която се възпроизвежда чрез киноизкуството.
И така, в СССР, а след 1944 г. и в България, господства идеологията марксизъм-ленинизъм с всички произтичащи от това последици. Става дума за държавно управление на културата и творби според нормите на социалистическия реализъм. Както гласеше вицът от онова време – „Това е възхвала на управляващите в достъпна за тях форма“.
На практика върви процес на възхвала, възпяване и дори втълпяване на комунистически идеи, отглеждане на удобни обществени нагласи и прилагане на когнитивни стратегии посредством професионална методология със средствата на киноизкуството. Пред кинодейците се поставят задачи да показват новия положителен герой – комунист, да хвалят колективизацията, да изобличават „излишните класи“ като кулаците, буржоазията, т. нар. „бивши хора“.
По правилата на т. нар. „идеологическа борба“ се критикуваше капиталистическото кино като безсмислено развлекателно зрелище, водещо до затъпяване на зрителя, като безидейно и ретроградно. Прочетете още „Как съветското кино влияеше чрез идеологията си върху българското кино (1950 – 1989 г.) – Цветан С. Тодоров“ →