В петък, 1 декември 2023, към обяд видях във ФБ съобщението на актрисата Жанет Спасова Jeanette Spassova от 21 ч. Пишеше: „Не мога да повярвам,че пиша това! Най-близкият ми човек си отиде тази нощ. Несправедливо! Невероятно талантливият Иван Станев, Ivan Stanev, Yvain Totleben, Totleben TV.“
Бях на пет метра от залата на музея до Покрития мост в Ловеч, където през 1986 г. се игра „Алхимия на скръбта“ на Иван Станев – три представления само за гости от столицата, защото спектакълът бе забранен от тогавашната власт.
Защо ли точно тук ме застигна скръбната вест? Що за алхимия е животът? Кой и защо насочва този куршум с изместен център, който през последните години отнесе един куп приятели, с които минаха най-хубавите ми години? Стоях пред залата и се взирах през стъклата, за да видя групата на Иван Станев –

актьорите Жанет Спасова, Жорета Николова, Жана Караиванова, Чавдар Монов, Радослав Блажев, Христо Гърбов, художникът Марина Райчинова. Припомних си как, след като снимах един репортаж за телевизията, стояхме с Жанет на терасата към Осъм, гледахме реката и си говорехме за бъдещето…
То вече беше тук и не беше весело.

С първата си ловешка постановка „Любовта към трите портокала“ през 1984 Иван Станев изстреля ДТ – Ловеч на европейско ниво. Това беше толкова силен шамар по нормативната естетика, че отекна много далеко и извън границите на лагера. Димитър Гочев му се обаждаше от Западна Германия по телефон в театъра и го питаше до кога ще стои в България? Опитаха се да го спрат, спираха го, забраняваха го… Нямаше кой да спре неговата дързост. Неговият живот след Ловеч и София продължи в Европа.
Последно се видяхме на премиерата на „Изкопни материали“ в Сфумато. Не успях да видя филма му Moon Lake. Три дни преди трагичната кончина Жанет съобщи, че „Moon lake“ на Иван Станев е с голямата награда на фестивала Cinemistica в Гранада, Испания. „Поздравления за красивия и много дълбок филм и много насърчение за бъдещите ви творби. Може би бихме могли да помислим за ретроспекция на вашите филми в Гранада?
Моля, приемете нашата благодарност, нашата подкрепа във всичко, което смятате за подходящо и в рамките на нашия обсег, и преди всичко нашето приятелство. Поздрави от Гранада“, това пишат от фестивала.
ВИЖ https://ivanstanev.com/
За мен Иван Станев ще продължи да е жив с любовта, с алхимията, с раната, с окото, с всички онези ценности , което успя да изкопае из галериите на културата.
Иван Станев е роден на 29 юни 1959 година във Варна. Той е режисьор, преводач, писател, поет, драматург. Завършва режисура при проф. Гриша Островски, ВИТИЗ (1983) и културология в СУ (1987). Завършва аспирантура по културология при проф. Атанас Натев (1988) и при проф. Ришбитер във Фрае университет, Берлин. Преподавател e по театрознание във Фрае университет, Берлин.
Дебютира с постановката на „Любовта към трите портокала” по Карло Гоци (ДТ Ловеч, 1984), където работи до 1986, поставя „Алхимия на скръбта” и „Раната Войцек” – авторски колажи, „История на окото” по Ж. Батай (театър „София”1997). От 1988 г. живее и работи в Германия. Гастролира в Амстердам, Загреб, Белград, Тбилиси.
Подробно за Иван Станев в Ловеч, тук във втората част.