Гостуващият от Бургас спектакъл „Летните оси ни хапят даже през ноември” по време на фестивала „Младите в театъра 2023“ в Ловеч без съмнение беше знаменателен факт. Текстът на известния руски дисидент Иван Вирипаев е поставен от младия Павел Гатилов от Одеса, който заради войната се е установил в Бургас. Той прекара шест дни в Ловеч за уърк шоп с ловешките актьори. „Летните оси…“ е черна комедия с абсурден хумор, малко в стил Харолд Пинтър , но на финала всичко потъва в една Чеховска мекота. Постановката поставя въпроса колко трудно се постига истината за всяко едно нещо. Героите играят Асен Лозанов, Никола Парашкевов и Пепа Николова. Разговаряме с режисьора Павел Гатилов веднага след представлението в Ловеч.
-Толкова ли е трудна истината?
– Да достигнеш до истината е невероятно трудно, най-трудното в живота. Този абсурд от пиесата е присъщ и на Чехов. Това по принцип не е жанрова драматургия. Тази пиеса ми е любима. Освен че повдига важни теми, тя те докосва невероятно, тя е мелодична, лирична, красива…Старая се да гледам всичките й представления и се радвам като дете, а понякога тъгувам… Чувствам нейния лиризъм. Понякога може би в дълбочина напомня на Чехов. Но има и определено хулиганстване от страна на автора Иван Вирипаев. В това доколкото ни представя едни сложни въпроси, една каша, едва ли не да полудее човек. И после ги разрешава с някаква лекота. И актьорите го пресъздават чудесно. И в нас остава едно готино усещане… Ние се радваме. Проникновено е и пронизващо….
– Какво мислиш за импровизацията в съвременния театър. Виждам, че залагаш на нея като важна концепция?
– Много обичам да импровизирам, аз съм неин поддръжник. Но импровизация, която е контролирана, която позволява да се развива темата, историята, лириката.. Тоест, импровизация, която движи спектакъла.

– В този смисъл различните представление развиват ли се или са заковани в рамка?
– Обичам, когато се развиват, като растат… Когато чувствам, че могат да се развият към по-добро, да се допълнят. Но не чак в смисъл да вземем да изменим сюжета. А да открием още хляб в дадената тема, да я обогатим. Обожавам, когато актьорът е откривател. Не просто да говори текста, а да го играе.
– С директора на Бургаския театър Борислав Чакринов откога се познавате?
– Запознахме се, като си писахме. Той имаше смелостта да ме покани в Бургас. Това беше много тежка процедура. Пуснахме един спектакъл за два месеца. И тогава той ми предложи да остана в театъра на щат. Това беше голям кредит на доверие. И аз останах в Бургас.
– Как войната в твоята родина променя изкуството ти?
– За жалост войната постави определени рамки, ограничения. Не може да поставяш всичко, което искаш. Трябва да съобразяваш да не те обвинят в нещо. Не искам да навлизам в подробности, но например някои автори днес не бива да се поставят. И според мен това е неправилно. Ако ще се спира даден автор, това трябва да е по художествени причини, а не по политически.

– След театралната работилница какво ти е впечатлението за актьорите в ловешкия театър?
-Много добри актьори. Много ми харесва, че тук има млад състав. Те постоянно фантазират, предлагат, играят с лекота, нарушават правилата… Удивен съм, че в такъв град театърът има такава силна група. Честно казано, не очаквах това в Ловеч. Знам колко е трудно да се постигне, защото София е близо и като магнит притегля актьорите. Това е неизбежно. Но се радвам, че те са в този театър. Всичките имат желание да опитат нещо ново, да нарушат традицията… Приятно съм удивен.
Визитка:
Павел Гатилов е роден през 1988 г. в Крим. През 2012 г. завършва местното театрално училище и постъпва в Киевския национален университет за театър, кино и телевизия. Карпенко-Кари по курса на заслужилия артист Игор Афонасиев. От 2016 до 2019 г. учи в режисьорската работилница под ръководството на Борис Юхананов. През 2018-2019 г. участва в проекта на „Орфически игри” като режисьор и актьор. Постановки в Николаевски академичен художествен руски драматичен театър. През 2013 – „Разклатете се!“, 2017 „Веселото семейство Фонтанг“, 2018 „Къси /Чехов“, 2019 — „Ravenscroft Estate“. Постановки в Днепропетровски академичен младежки театър – през 2018 — „Играчи“, 2019 — „Женитба“. Награди: 2019 Голямата награда на наградата „Сичеславна“ за най-добър спектакъл за „Играчи“ по пиесата на Н. Гогол.
Интервю на Цветан С. Тодоров