През март 2010 един учител по немски език в Езиковата гимназия в Ловеч експонира в галерията 40 фотографски портрета (формат 90х60 см)на местните хора на културата.
Това лято – 2023 г., той отново се появи в Ловеч, защото обича града и неговите хора.
Това е Аксел Зомер. С него беше съпругата му Снежина, актриса, която игра в няколко постановки в Ловеч. Сега двамата живеят в Мюнхен.
Аксел донесе проект на книгата „Човек не живее само от хляб“ с въпросните фотографии с идея да се издаде. Така се казваше и изложбата преди 13 години.
Книгата е придружена с увод и благодарности, както и факсимилета от тогавашната преса. Срещнахме и Ваня Радоева, съпруга на починалия художник и скулптор Александър Иванов – един от героите в книгата.
Ето какво пише в увода Аксел Зомер: „Някои от хора от потретите вече не живеят в Ловеч или са емигрирали. Снимките от изложбата имат за цел да покажат калейдоскопа на културното оживление на града, което днес със сигурност е обогатено с няколко цветни кристала – проектът може и трябва да се повтори и разшири… Образите са рамкирани „на работното си място“, което всеки сам определи. Това е портрет на града, и буквално, и метафорично, отвътре. Броят от четиридесет снимки допълва мотото на библейското заглавие. Мисля, че суровите години на коронавируса, които, надяваме се, са зад гърба ни, а сега и агресивната война на руската номенклатура на Путин – всичко това ни показват колко много се нуждаем от обща и хуманна култура, колко „библейски важна“ е тя за всички нас. Конкретно в Ловеч винаги става въпрос за работни места и икономическа сигурност, но също така и за жизнения климат, породен от културата чрез оформяне и обсъждане на всички житейски въпроси. Ловеч има повече от четиридесет артисти или културни дейци, които трябва да бъдат разгледани. Най-подходяща бе субективната и в същото време разпръсната селекция. Имаше и анулирани – те, разбира се, трябва да бъдат уважавани във всяко отношение. Описаните дейности, които са дадени тук, разбира се, са валидни само до 2010 г.; дори аз, който живея далеч, знам за много промени, настъпили междувременно.“
Авторът специално споменава имената на онези, които са си отишли през тези години – Сашо Иванов, Николай Чилов, Найден Ангелов, Слава Георгиева и Анатоли Петров, Анатоли Маринов. Благодари и на всички, които са помогнали на заден план – например неговите ученици…
Пожелаваме успех на неуморния Зомер и дано книгата се осъществи.
Накрая Аксел Зомер (Axel Sommer) отбелязва, че вече се подписва като Leo Sograph.