Филмът „Опенхаймер“ (2023) на Кристофър Нолан май въобще не е за атомната бомба. По-скоро е за нейните пораженията в съзнанието, в психиката на гения.

Разбира се,  „Опенхаймер“ е толкова многопластов, предълъг и многозвучен филм, че може да го видиш и като историята на създаването на атомната бомба по проекта „Манхатън“. Даже има ядрен взрив, заснет без CGI.

Но много по-интересни са човешките отношения и техните извивки. Красноречива е сцената, в която създателите на бомбата гледат документален филм за Хирошима и Нагасаки след хвърлянето на двете атомни бомби. Ние не виждаме тези документални кадри, ние виждаме тяхното въздействие върху публиката и главно върху героя на Килиън Мърфи  (“28 дни по-късно” и гангстерския сериал „Остри козирки“). Поражението е поразително.

Образът на Дж. Робърт Опенхаймер е истинската бомба във филма. Взривът отеква в съзнанието на този гениален физик-теоретик на квантовата механика. Болезнено идва прозрението, че теорията е далеч от живия живот. Слабости и увлечения, терзания и покаяние, грешки и заблуди – всичко това е в непрекъснат поток. За да стигне героят до прозрението „Сега се превърнах в Смърт, разрушител на светове“.

Много тежък кръст.

В отношенията му с Люис Щраус (Робърт Дауни Джуниър) разпознаваме архитипни опозиции като Фауст и Мефистофел, Моцарт и Салиери, геният и неговият наставник и т. н.

Ето кратко упътване за действието по минути. Първите 30 мин. са запознаване с героите, но чрез различни времеви периоди, в цвят или черно-бяло. Изглежда, че е хаотично, но по-късно всичко се подрежда. Целият филм върви като поток на съзнанието. Първата любовна сцена е на 40-ата мин. Има  дълго набиране на доброволци за работа в секретния град Лос Аламос в пустинята Ню Мексико. То малко напомня за началото на „Седемте самураи“/ „Великолепната седморка“, когато се събират различни типове срещу един общ враг. Враговете тук обаче не са само външни фактори като Хитлер и Сталин – истинските врагове са вътрешните. Ядреният взрив е на 2-рия час от прожекцията. Има още един час екранно действие до финала, но сами ще разберете за какво става дума.

Айнщайн на финала казва за управниците и техните награди: „Те всъщност хвалят себе си!“  Думите на великия математик са използвани във филма подобно на онази загадка в „Гражданинът Кейн“  с фразата „розова пъпка“!

Всички актьори са изключително добри, в началото някои не ги разпознах – толкова различно изглеждат.  Гари Олдман за кратко се показва като президента Хари Труман и има незабравима реплика за пацифиста Опенхаймер, казана зад гърба му към съветника:  „Този ревльо повече не го пускай в кабинета ми“.

Монтажът на Дженифър Лейм („Тенет“)  е фин и синкопичен, заслужаващ специално внимание. Работата на холандския оператор Хойт ван Хойтема („Дюнкерк“, „Тенет“)  е без забележки,  музиката на Лудвиг Йорансон е забележителна.
Нямам обаче никакво обяснение как един толкова сериозен, тежък като тематика и дълъг филм може да събере толкова публика, включително и в България. 30 000 за една седмица. Нямам обяснение…

Препоръка: Звуковите контрасти са много силни и мощни, носете си тапи за уши.

Оценка по шестобалната система – 5.5!

В ролите:  Килиън Мърфи, Емили Блънт, Мат Деймън, Робърт Дауни младши, Флорънс Пю, Олдън Ехренрайх, Джейсън Кларк, Джош Хартнет, Тони Голдуин, Матю Модайн, Кенет Брана, Том Конти, Кейси Афлек, Мейкън Блеър, Рами Малек, Гари Олдман и много др.

Режисьор и сценарист: Кристофър Нолан
Въз основа на книгата на Кай Бърд и Мартин Шеруин
Оператор: Хойт Ван Хойтема
Монтаж: Дженифър Лайм
Музика: Лудвиг Йорансон
Дизайн на продукцията: Рут Де Йонг
Великобритания, САЩ / 2023 г.
180 минути