На 31.07.2023 се навършват 8 години без твореца КРАСИМИР КРУМОВ – ГРЕЦ (1955 – 2015). Неговата Елена написа:
Да си спомним за Красимир Крумов – Грец, с когото се сбогувахме преди 8 години на 31 юли 2015. В навечерието на тази дата продължавам да споделям с вас думи на Грец – неведом разговор, в който всички участваме.Нека празнуваме живота! Бъдете здрави и обичливи. Елена
„Ние, хората, сме трансцедентални същества. В нас живее като в последен миг и като в единствен съсъд, искрата свише, нека да я наречем, както са я наричали винаги, „искрата Божия“. Всеки от нас, заставайки в упор срещу себе си, усеща, че не е крайно сам, че не е последен. У всекиго проговаря вътрешният глас. Всичко се случва вътре в арената на душата. Декарт казва: „Познава само впечатляващата се душа. Защото може да се познава само това, което е в душата.“
И Бог, и Светът са там, в душата. Това е природата на трансценденталното, което не е извън нас , а в нас, и ние разбираме това най-добре, щом се изправим Лице в Лице с Другия човек до нас. Тогава виждаме трансценденталното наяве – искрата в неговата душа, която е същата като тази, която и ние носим, но е недостижима, непознаваема, защото е отдругаде…
Ние сме призовани на земята, не сме просто дошли тук, за да забравим, че нашият живот е промислен през трансценденталното устройство на света. Ние не сме дошли, за да се надпреварваме и да произвеждаме възпроизводство. Ние сме тук, за да помним и да поддържаме тази искра, която все още тлее в душата ни и която е всъщност самата душа…
Започва ерата на не-човека – непознато същество със стъклен поглед, лишено от душа и с отнет дух, същество, което няма себеподобни. Защото себеподобието се открива в трансценденталното Лице на Другия. Вместо Другия днес има „останалите“ и всеки изглежда различен, непознат, враждебен, защото е отнет общият извор, общата дълбина. Трансценденталното се оттегля от нас, оставаме пусти хора, с опразнени сърца, които не познават друго освен собственото си тяло и инстинкта за оцеляване, притежание, обладаване и разрушение, както казваше Пазолини.
Светостта човешка не се предава по наследство.
Затова на кого да се надяваме ние… късните хора? Единствено на майката Природа…, която с безличните си стълкновения е в състояние да ни възпре, а божествената искра – да ни призове отново и да върне в хоризонта на духа и в бездната на душата трансценденталното преживяване на времето, живота, смъртта и любовта.
Из „Новият конформизъм“