генерал от пехотата Теодоси Даскалов

Днес малко хора помнят как комунистите през 1945 г. разстреляха генерала от пехотата Теодоси Даскалов (27 випуск на ВНВУ). Той е роден на 2 август 1888 г. в с. Горско Сливово, Ловешко. Внук е на възрожденския просветен деец Бачо Киро.

Ген. Даскалов се явява един от дългата върволица представители на българските възрожденски родове, избити от слугите на Москва. През 1907 г. завършва военното училище в София и е произведен за офицер от артилерията. Участва в Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Като министър на войната на Царство България (1938 – 1942) въвежда българските войски в Добруджа, Македония и Беломорска Тракия. Като герой е носител на всички отличия на Царство България. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 г.

Този трибунал екзекутира общо 2730 българи. Във въпросната нощ на 1 срещу 2 февруари са разстреляни и хвърлени в общ гроб трима регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз.
Всяка година на първи февруари си спомняме една черна дата в българската държавност, за която все още не се учи в учебниците, припомня Христо Марков в сайта kontraprop.com. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. , студена, тиха, с лек вятър, са изпълнени смъртните присъди на 148 държавници. Те са осъдените от т.н. Народен съд – една измислица на комунистическия терор, който няма аналог в правния мир.
Тази екзекуция протича без прокурор, свещеник и лекар. Не се извършва от взвод с войници, а от партизани и милиционери и неизбежно се превръща в кланица. Убитите са погребани в общ гроб – яма от бомба на софийското гробище.
„Осъдените са извеждани от подземията на Съдебната палата в София със завързани ръце и натоварени в шест камиона, които чакат в двора откъм ул. “Алабин“. Това е цветът на нашата интелигенция от преди войната. Забранено им е да викат, протестират, да вдигат шум въобще. За неспазване на тази заповед най-напред с приклад е пръснат черепа на младия депутат Иван Батембергски, защото си позволил да извика за помощ… Следващата жертва е бившият министър Тодор Кожухаров, инвалид от войните, писател, който извикал “Не трябва да плачем за нас, а за България“. Разбиват му главата с револвер“ пише днес Христо Марков, цитирайки спомени на съвременници.
Сред убитите има и много хора от Ловешко. „Мъчително и ужасно беше да ги гледа човек – пише в спомените си Димитър Пешев, който е бил в залата при произнасяне на присъдите. „Срещнаха се нашите погледи с Иван Петров, депутат от Тетевенско, той успя със замиращ глас да ми каже: „Поздрави жена ми“. Това беше последното, което чух…“