Родом съм от Горно Павликени, но не съм комунист, шеговито се представя Генчо Маринов Ангелов. Човекът няколко пъти пита може ли да влезе и да слуша кръглата маса „Лагерът край Ловеч: Памет и свидетелства“, която се проведе на 25 март. Явно бе притеснен, че разговорът е в сградата на бившия ОК на БКП, днес дом „Преслав“.

Горно Павликени в миналото пък е известно с многото си партийни другари.  Генчо Ангелов разбрал за кръглата маса от плакатите и решил да чуе какво говорят по-умните хора.

Той също помни лагера на смъртта, макар да е бил юноша. Тогава работил като ратай при чорбаджията Илия Райков от с. Сливек и от него е помни поговорката: „Бог пред мен и аз след него”. Чорбаджията я казвал преди да потегли с каруцата, а Генчо запомнил фразата и до днес я казва стриктно. Работата на младежа тогава била да пасе кравите и коня покрай Осъм. Покрай именно тази му дейност се сблъсква със зверствата, извършвани от комунистите.

„Когато подкарвах животните, чувах чува канските викове на страдащи хора от лагера. Крясъците бяха жестоки, а аз, наивният, мислех, че ги бият затова, понеже не искат да влязат в тогавашното ТКСЗ.  Макар че това не е било далеч от истината.“

Генчо разказва и за трудните години, съпътстващи детството му. По това време майка му е се включила насила в ТКСЗ, принудена от правителството на Вълко Червенков. Комунистите я заплашили – ”Ако не влезеш, ще спрем сина ти от училище и ще остане неук“.

Бившият ратаят се припомня днес и за една изключително драматична история за човек, който бил избягал от затвора в Белене. „Той се казваше Вълко Генов, също като мен от Горно Павликени. В продължение на пет години се криеше в земята, в една дупка, за да не бъде хванат и убит от комунистите“, разказва нашият съвременник.

Записала Адриана Данова