Очаквам безкраен празник от премиерата на Crystal Dream в столицата, очаквам открития, вдъхновения, очаквам нашият „кристален сън“ да се сбъдне. Това споделя в интервю за НГ композиторът Албена Петрович Врачанска в деня на концерта.
А каталогът на българската фирма GEGA се обогатява с нов компактдиск с клавирната музика на Албена Петрович Врачанска, изпълнена от люксембургския пианист Ромен Носбаум. Дискът се нарича „Кристален сън” (Crystal Dream, 2013) и се издава с финансовата подкрепа на Fonds Culturel National Luxemburg и SACEM Luxemburg.
Предпремиерният концерт е на 31 октомври, събота, в 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия „Професор Панчо Владигеров” в София, бул. „Евлоги Георгиев” 94.
Предлагаме ви един поглед към творческата лаборатория на композитора и интервю на музиковеда Мадлена Маринова.

Изпълнителят Ромен Носбаум е роден в Швейцария. Започва да свири на пиано на седемгодишна възраст. Сред неговите учители са Александър Мюленбах, Петер Ефлер, Рада Петкова, Емил Наумов, Михаил Ферман, Андре Дюмортие, Норман Шетлер, Мари-Пол Абулкер, Жерар Вис, Норман Шетлер (Залцбург). Концертира из цяла Европа и Русия като солист. Много често се изявява и като брилянтен камерен музикант. Участва във фестивалите в Бурглинстер, Вилц, Люксембург и др. Има богат романтичен солов репертоар. Особен афинитет проявява към песенността и изтънчената мелодичност. Друга негова страст е да преподава пиано.
Когато говорим за „албум” – плоча или компактдиск, понятието предполага, че съдържанието е логично и емоционално свързано; че заглавието носи една водеща идея – в този случай дори идея фикс. Crystal Dream (Кристален сън) е заглавие, което предвещава емоционалното превъплъщение на един сън в музикална „материя”. Ако сънят е нещо толкова абстрактно – невъзможно да облечем в нотни знаци, то над-нотното пространство е хипнотизиращо, нереално и фантастично, толкова, колкото и сънят преминава в други измерения. Излизайки от клавиатурата, музикалната идея предопределя задачата на изпълнителя като „медитативна” – както медиум създава връзката между реалното и свръхестественото.

А е то и интервюто с Албена Петрович Врачанска:

– Как се стигна точно до заглавието „Кристален сън“?
– Заглавието беше първо. Много странно, но моите заглавия са главен носител на музикалната идея. Те доминират изразните средства и музикалния език – никога не е било да напиша музика и после да й търся име.
– Как ги избираш, колко време ти трябва?
– Появяват се сами, най-често само като си помисля, че искам да създам пиеса. Случва се да търся заглавие седмици и месеци наред и нищо не ми харесва. После за секунда, изведнъж идеята проблясва в едно магическо мигновение.
– Как е конструиран албумът?
– Албум с шест пиеси с поетични заглавия. Те са не само различни като светоусещане, но често контрастни, антагонистични, те водят „диалог” помежду си. Като Burning Shadows – Just Shadows, Crystal Dream – Mystery Dream, „дългометражната” Hidden Letters с пет подзаглавия; Wait, please – една виртуозна токата със „заклинателна” енергия.
– За какво сънуваш в Crystal Dream?
– Пиесата с това заглавие е посветена на младата Зала Кравос, пианистка – по-скоро нейният сън е сюжет на пиесата. Освен това като тематичен материал си служа според метода на Augen Musik с буквите от нейното име, както в повечето от останалите пиеси „кодирам” името на пианиста, за когото е пиесата. Всяка пиеса носи едно скрито послание. “Burning Shadows” е посветена на Франческо Тристано и името му служи за „тема”, “Just Shadows” е посветена на Борислава Танева и четирите букви Б-О-Р-И ми служат за изграждане на цялата пиеса: Б – си-бемол, О – до, Р – ре, И – ми, като така полученият тетрахорд преминава през невероятни трансформации цели седем минути.
– Интересно… Рационален подход за толкова романтична музика?
– Рационалният подход е не само за избирането на звуковия материал, „генетичното” зараждане на нотните и ритмичните елементи, но също и в изграждането на пиесите.
– Те всички са различни. Как изпълнителят Ромен Носбаум успя да проникне в скритото послание на всяка?
– Точно в това се състои предизвикателството. Как той като артист ще пресъздаде основната идея на всяка пиеса и после ще намери общото между тях без да ги обезличи или направи подобни.
– За първи път записваш и издаваш музиката си в България. Как виждаш бъдещето на класическата традиция у нас?
– Много е неприятно да си даваме сметка за ниското интелектуално ниво, с което сме обкръжени, и да останем оптимисти за бъдещето на класическата музика в България. Този грозен феномен се среща и на запад, особено във Франция, където странни арабски поп-фолкове звучат опасно често по радиото и TV-каналите. Там обаче обяснението е логично – „французите”, дошли от Мароко и Алжир, т.е. бившите френски колонии, имат нужда да консумират „своя” музика и нагаждат арабския фолк с поп ритмите. Но в България говорим за етнически чисто население – изненадващо е от къде идват халюциниращи музикални вкусове. Петстотин години като част от турската империя българският фолклор запази идентичност, а сега за двадесет години „демокрация” успяхме да допуснем турско и арабскозвучаща музика да доминира вкусовете… Най-малкото ми е странно. Не си позволявам да правя културологични изследвания, за да търся къде е причината за „замърсената” звукова среда, но ми се иска някой да се заеме с чистенето.
– Ти си от семейство на музиканти, нали?
– Да, баща ми е военен диригент в НШЗО „Христо Ботев”, Плевен, и бивш преподавател по тромбон. Не съм глезена с някакви елегантни педагогически похвати, по-скоро бяха военни. Това понякога ми създаваше чувството, че пианото и изучаването на музика е един вид казарма – дисциплина, постоянство и без отклонения…
– Оплакваш ли се?
– Не, не се оплаквам. Вече като педагог днес разбирам, че без дисциплина не може да се напредва в тази професия, където конкуренцията е страшна. Практически музикалната професия е един вид… робство. Един композитор може и да си почива понякога, но един пианист – никога. Дори две седмици без свирене са фатални.
– Така ли са пианистите, които изпълняват твоите произведения?
– Да, затова няма много концертни пианисти от високо ниво. Това е „династийна” професия, в която трябва призвание и всеотдайност, обкръжение, контакти, „връзки” и голям късмет, но най-вече труд. Както един спортист трябва да е винаги във форма, така пианистът виртуоз няма право на почивка.
– Какво очакваш от този албум и от Ромен Носбаум?
– Безкраен празник! Очаквам открития, вдъхновения, очаквам международен успех, за който всички мечтаем, очаквам нашият „кристален сън“ да се сбъдне.

Интервю на Мадлена Маринова
e-mail: marinova.madlen@gmail.com