Калина Стефанова

Благотворителната постановка за деца и възрастни „Чудеса, чудесии или чудният свят на приказките“ ще гостува в Ловеч на 24 септември, от 19 часа в салона на Драматичния театър. По този повод е интервюто с Калина Стефанова, главен експерт в ПроКредит Банк и участничка в постановката.

– Какви чувства изпитвате, когато се качите на сцената и играете пред и за деца?
– Трудно бих обобщила в едно чувство стихията от емоции, която бушува във всички нас – театърът е магия, а публиката – огледало на всичко, което правим, и за което се борим ежедневно. Всички нас в театралния салон – и малки, и големи – ни свързва една кауза, а именно любовта към хората и желанието ни да я подкрепяме. Нашата цел е да помагаме на болни деца и техните семейства, които се борят за живот всеки ден, но и в същото време, да събудим вярата и уважението на обществото към акта на благотворителността. Силно и безусловно вярвам, че изкуството е най-добрата форма за това и ние го виждаме в лицата и очите на хората всеки път и на всяка сцена.
– Как се роди идеята за театър ПРОтегни ръка и през какви етапи мина?
– „ПРОтегни ръка“ е сдружение с нестопанска цел, основано от нас, служителите на ПроКредит Банк, абсолютно спонтанно през 2004 г. Ние помагаме на болни деца от социално слаби семейства и такива без родители по абсолютно прозрачен начин. В началото всички дарения бяха само от нас – служителите на банката – ежемесечни и еднократни дарения, заделяни от месечните ни заплати. През годините желанието и ентусиазмът ни нарастваха пропорционално с популярността на фонда. Все повече хора научаваха за възможността за помощ, повече родители се обръщаха към нас и за всеобща радост – все повече съмишленици откликваха на призивите ни за финансова подкрепа. Включиха се клиенти, партньори, близки. Институцията ни също винаги е стояла зад идеята на нашия фонд.
Креативността, въображението и огромното ни желание да бъдем обществено отговорни и полезни раждаха нови и нови идеи за набиране на средства – кулинарни конкурси, литературни вечери, музикални събития, концерти, изложби, та дори издадохме готварска книга, в която всеки бе „сготвил“ личната си история и я бе поднесъл на хората с любов. С всички тези инициативи събирахме не малко средства, но те никога не бяха достатъчни. Тъжната истина в България е, че децата в неравностойно положение са много и често са сами. По този път разпознахме и нуждата от нещо мащабно – инициатива, която да обикаля страната да събира средства и популярност за сдружението и неговата кауза. Поехме риска да правим театър – огромна отговорност, за която се изисква много мисъл, смелост, последователност и дързост, както и упорита работа. Нямаме самочувствие на актьори, нито амбиции да достигаме върхове в театралното изкуство – ние просто искаме да покажем, че невъзможни неща няма, че трябва да вярваме, защото Доброто съществува. Първата постановка на пътуващия ни театър бе „Малкият принц“ по Екзюпери. Няма по-подходяща творба за нашата кауза – тя ни показва кои и какви трябва да бъдем. Подкрепиха ни професионалисти – режисьор, сценограф и художник по костюмите, композитор и драматург. Две години „Малкият принц“ обикаляше страната и стопли сърцата на хиляди. Помогнахме на стотици деца да бъдат по-близо до живота, който заслужават. Това бе причината да не спрем и да продължим напред с Андерсен – най-доброто продължение за нашето послание – непреходни послания за малки и големи. „Чудеса, чудесии или чудният свят на приказките“ е адаптация по три от най-обичаните приказки на Ханс Кристиян Андерсен, чиито поуки са актуални и днес.
– Как се свързахте с Оля Стоянова и Александър Ткачов?
– Александър Ткачов (режисьор), Оля Стоянова (сценарист), Чавдар Селвелиев (композитор) и Елена Ямантиева (сценограф) застанаха твърдо и всеотдайно зад нашата кауза – добрите хора лесно се откриват. Какво коства на професионалисти да учат на театър банкови служители – само те си знаят, но те облякоха нашия ентусиазъм в професионализъм и разбиране за театър и превърнаха каузата ни в едно вълшебство, което ще остане в историята на човешките добрини. Благодарим на тези Хора за съпричастността, професионализма и себеотдаването!
– Кое беше най-трудното за вас преди да се качите на сцената?
– О, трудностите в никакъв случай не спират, когато се качиш на сцена – там напрежението е най-силно. Трудностите са много – по време на репетиции, на сцената, зад нея, когато организираш представлението, когато обикаляш и търсиш съмишленици за каузата… Но ние не обичаме тази дума – за нас това са предизвикателства, за да може победата да е още по-сладка!
– Какво още трябва да знае ловешката публика за вас?
– Искаме ловешката публика да знае, че ще бъдем тук заради нея, заради децата на фонда и техните семейства и заради вярата ни в доброто. Ще играем с цялата си любов и уважение пред нея и ще бъдем благодарни за всяка стотинка, която постъпи в касичките на фонда, защото, когато на финала аплодисментите отекнат, равносметката е една – повече усмивки на лицата на хората – живот и здраве – а какво повече може да иска човек?! По-рано ловешката публика прие „Малкият принц“ отлично и аз съм сигурна, че „Чудеса, чудесии или чудният свят на приказките“ ще й подари още повече усмивки, забавление и теми за размисъл.
– Не всеки ден банкови служители влизат в роли от приказка. Това помага ли ви в професията?
– Аз твърдо вярвам, че този проект прави всички нас по-добри хора и професионалисти. Ние се взираме в себе си всеки Божи ден, търсейки сили, енергия и мотивация да продължим и да бъдем още по-добри от вчера. За да сме успешен партньор на бизнеса като банка, трябва да не спираме да се усъвършенстваме непрекъснато. Така сме учени и на същото ще учим хората след нас, трябва да разказваме нашата приказка постоянно и да не спираме да вярваме, че дори във финансовия свят чудесата съществуват!
Интервю на Цветан Тодоров