Замисленото преустройство на Покрития мост в Ловеч предизвика множество противоречиви мнения. Написаха се статии, имаше интервюта с граждани и телевизионни репортажи. Потърсихме авторите на проектите  архитектите Емилия Христова и Сергей Денчев за повече разяснения върху техните идеи. Най-важният нов момент е разбирането, че настоящият Покрит мост е фалшиво копие, а разрушеният по времето на социализма железобетонен мост на арх. Ст. Олеков е най-близо до разбиранията на майстор Кольо Фичето.

 

Емилия Христова:

Нищо няма да рушим на Покрития мост, ще го разкрасим. При първото обсъждане първоначално имахме три варианта. Целият проект беше  възложен на нас, на архитектурно ателие „Вароша”. Имаше един вариант, при който двата подхода към моста бяха предложени да са със стъкло, стъклена фасада и осветление. Това отпадна. Хората, които участваха в обсъждането, приеха възторжено варианта, в който моста да стане бял. Дори си спомням, че след изказването на скулптора Спас Дочев попитах: „Харесва ли ви така?”. Отговориха: „Да, харесва ни…!“

И след това започнаха отрицателните мнения. Сега останаха два варианта, при които мостът трябва да стане бял, с бели мазилки. Полага топлоизолация от каменна вата, прави се една тераса към реката от южната страна, за да има поглед към квартала. Аз, доколкото съм виждала, хубавото на мостовете са терасите. Единият вариант повече се доближава до разрушения мост на архитект Ст. Олеков. Той е направил този мост с абсолютна почит към архитектурата на Кольо Фичето. Защото точно са използвани елементите на майстора в други негови къщи и мостове, които е строил. И арх. Олеков е направил вече стоманобетонния Покрит мост. Майстор Кольо Фичето не е майстор на дървени конструкции. Освен това хората тогава са нямали пари, трябвало бързо да се направи мост след пожара през 1874 г. и Кольо Фичето е съчинил тази дървена конструкция, която по-късно е била почти пред разпад. Тогава, когато през 1925 г. мостът пак изгаря.

Сега възстановяваме белия мост с чардак, типичен за квартал „Вароша”, с архитектура, типична за „Вароша”, с бели мазилки, дървени елементи, чардаци. Така поддържаме архитектурата, традицията на стария Ловеч, на „Вароша”. По този начин са направени много от къщите, целият квартал е пример за тази архитектура.

Покривът на моста няма да го пипаме, той е направен от медна ламарина и е ценен с изработката си. Но търсим показатели на енергийната ефективност, като „обличаме“ моста с каменна вата, покрива също. От вътрешна страна възстановяваме дървената обшивка. Между новата и старата дървена слагаме изолация каменна вата, външно с каменна вата, с бели мазилки.

При втория наш вариант вкараме елементи от железобетонния мост от 1931 г.  Онези тераси, онези арки искаме да ги апликираме на мястото на издатините от двете страни, които са направени, за да наподобяват на моста на Кольо Фичето.

За челните фасади от двете страни на моста, входовете, имаме идея да се възстановят, както са били до 1981 г. Знае се, че мостът е бил удължен при реконструкцията. Предвиждаме днешните „летящи“ врати да останат, но по-навътре. А тази апликация от стария мост ще бъде на удължението.

Ще търсим да постигнем показатели за издаване на енергиен сертификат на цялата сграда. Рано е да коментираме дали отоплението  ще  е по магазини или на целия мост. Но предлагаме нови дограми на магазините сменяме дограмата на целия мост.. Енергийната ефективност е свързана и с ново LED осветление, което е икономично.

Относно обвиненията, че нарушаваме традицията.  На герба на Ловеч е показан моста на Кольо Фичето с пет устоя, а днес са два. Обаче мостът е изрисуван бял на герба. Кой е направил от Покрития мост емблема? Аз мисля, че духът и емблемата е това, че имаме Покрит мост. Това е уникалното – мост с дюкянчета. А не да лъжем хората, че това е мостът на Кольо Фичето – с тези днешни дървени облицовки и ламперии. Уникален е фактът, че в Европа няма такъв друг мост от стоманобетон, няма такъв мост. Според нас през 1981 г. е извършено престъпление, унищожена е уникална архитектура. Затова искаме нещо да направим, защото сме архитекти. Не сме художници, не рисуваме каквото виждаме. Ние мислим, правим грамотни проекти с цялото си уважение и отношение към обекта. А тази идея ми е в главата поне от 20 години, коментирала съм я и с арх. Петко Еврев.

 

Сергей Денчев:

Подходът с тези обсъждани е малко неправилен, според нас. Имаше хора и от гилдия, имахме подкрепа и на обикновени хора. Няма как да се получи единодушие, може би трябва референдум да се прави, но той може да се спечели и с един глас.

Твърдят, че Покритият мост  е станал нещо като емблема на нашия град. Да припомня, че старият мост на арх. Олеков е съществувал близо 50 години. Но защо не е станал емблема? Защото съществува в друга епоха. Нямало е толкова средства за масовата комуникация, няма телевизия, интернет. Всички тия неща просто са отсъствали. И понеже началото на 80-те години става тази реконструкция, тя е популяризирана от медиите. Но според нас тя  не е добро решение.

Сега ще се направи канализация, тъй като водата от сладкарницата се излива в реката. Хората там искат още едни глухи стени да се остъклят.

При една добра организация и при един приет проект тази реконструкция може да се извърши за 3- 4 месеца. Това ще е свързано с опразване на моста от магазините и бърза работа. Освен това ако се одобри някои от двата проекта, той трябва да мине на съгласуване в министерството на културата пред Институт за културно и недвижимо наследства. Без това съгласуване не може да се кандидатства за финансиране. Въобще трябва да се направи всичко, което е необходимо за един инвестиционен проект.

 

 

Справка:

 

На 3 август 1925 г. Покритият мост на майстор Кольо Фичето изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков и инженер Цветков. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4,25 м., два тротоара по 0,80 м. и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.

През 1981-1982 г., след реконструкция по проект на архитект Златев и инженер Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид, който напомня варианта, дело на Кольо Фичето. Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 3 работилници, 9 магазинчета и две сладкарници. Целият мост е топлоизолиран и е с изградено електроподово отопление. Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч. Осветен е по програма „Красива България“. (Уикипедия)