Новата книга „Старият дъб“ на Иван Дочев (68 г.) разкрива пред читателя природата през погледа на ловеца.

Без да заема писателска поза, а по-скоро като човек, който обича да записва случки и емоции, той успява да представи поредица запомнящи се образи.

Самият автор е доста зает общественик, бил е кмет в родното си село Дълбок дол, сега е секретар на „Ловно-рибарско дружество – Троян“. През 2012 г. издаде първата си книга „Ловни разкази“, в която рисуваше предимно животните, но не и ловците.

В новата си книга Иван Дочев е въвел и образите на поредица интересни местни люде и от това само е спечелил. Книгата започва с любовната легенда за Стария дъб в землището на родното село. После разказва за различни съдби на хора и животни. Авторът е затворил своите наблюдения и спомени в своеобразни „любовни скоби“. Защото в началото виждаме захласнатия младеж по едно момиче, а на финала – влюбен в природата зрял мъж.

И навсякъде наблюдаваме  нежеланието на автора да измисля – той документира само видяното и преживяното. На практика ни предлага поредица от нежни разстрели – както ловджийски, така и сърдечно-съкровени. Така в един ред са случки като изневярата на любимата, недочакала връщането на войника, дълбоката тъга на ловеца след някой изстрел по диви животни или пък по загубата на любимото ловно куче Чопър.

За отбелязване са колоритните образи на стари авджии като  Стойко Недялков Радевски – Тонича от Добродан или даскала Иван Пеев от Дълбок дол. Последният, който бе и мой учител,  държал двуцевката до черната дъска и при сгоден случай отстрелвал врани и свраки направо от училищния прозорец. Защото в онези времена ловците по държавно нареждане отчитали крака от „вредни“  пернатите птици.

Книгата малко странно съчетава 11 ловни разказа и 28 къси стихотворения на любовна и социална тема. Финалната стихотворна изповед съдържа тъжна равносметка: „Раздяла с годините млади,/ раздяла със здравето, с внуци./ Сърцето ми бие и страда/ като разбита каруца.“

Книгата е дело на издателство „Верен“ (2014), а корица е нарисувана от  Мая  Димова.

Цветан Тодоров