Скоро се навършиха 130 години от основното училище в родното ми село Борима. Освен снимки от   програмата на деца, нищо друго не видях в социалните мрежи. А се надявах някой да има време да почете не само труда на децата, но и на учителите.

Надявах някой да отдаде дължимото и на директорите. Защото всеки се хвали с познанията си, постиженията, всеки обича да казва „моето училище“, но не се сеща за хората, които са допринесли за това. За хората, съхранили училището ни до днес, при това в графата на защитените училища.

Колебах се много какво точно да напиша, но сега знам. Именно в навечерието на абитуриентските и абсолвентски балове е редно да отдадем уважение на онези, които стоят зад нашите успехи, постижения, ограмотяване. Защото точно когато заради изборите за евродепутати ще затварят родното училище и учениците нява да си вземат последно сбогом с него, се оказва, че да си грамотен е голямо постижение – дори победа. Победа над невежеството, над простотията, която ни залива от всички страни.

Учителите са тези, които ни държат за ръка от първия час до последното сбогом. Все по-често забравяме да се обърнем с уважение и почит към тях. А ако не са техните усилия, нищо няма да е така стойностно и красиво, като сега.

Затова изразявам уважението си към сегашния директор и целия колектив на ОУ „Васил Левски“ с. Борима. Директорът госпожица Иванка Миткова (на снимката) е силна и всеотдайна жена – учителка. За първи път се срещнах с нея, когато бях в четвърти клас. Малко ми е преподавала, основно по български език и литература, затова и спомените ми са бегли. Беше строга, доста от учениците я помнят такава, но аз видях и обичта й към работата й, към предмета, също и към училището, което тя по всички възможни начини се опита да спаси, да го остави отворено за децата от селото и околните села. Един прекрасен колектив, част от който е преподавал и на мен.

Учителите в моя край винаги са правели много за образованието на децата, влагали са сърце и душа, били са и строги. Но мога да кажа, че ние сме конкурентноспособни, добре обучени. Да, сегашната директорка спаси училището! Ремонтира го, предаде му сегашния престижен, будещ уважение и възхищение вид. Госпожица Миткова винаги се старае да качва летвата на образованието. А и жителите на селото подпомагат училищните мероприятия и нужди. Това са лични мои наблюдения, в моменти на носталгия си спомням всичко ясно, все едно е вчера и съпоставям сегашната действителност.

И предшественици също са работили със сърце и душа за училището. Такъв беше Андрей Василев, както и директорите преди него. Училището продължава да приема ученици, които, сигурна съм, ще постигнат големи успехи. Сигурна съм в успеха на делото им!

Медие Ментиева –Тодорова, село Борима, Троянско