Малка историческа справка за Украйна – земя на протеста!

61218213Украйна, която напоследък ври и кипи от граждански протести срещу Русия, е една велика и голяма държава с разнообразна история. Тя се преплита с тази на Русия и на другите европейски народи, граничещи с нея. Разположена е на площ от 601,856 кв. км с население   46 299 874 души. Това значи, че е по-голяма от България почти 5 пъти. На квадратен километър се падат средно  по 77 души. Освен украинци в нея живеят още руси, евреи, поляци, румънци и др. Има и българи, преселили се още преди освобождението ни от турско иго. Страната първоначално е носила името Кивовия, по името на гр. Киев, а след това е наречена Малорусия. Украинците имат славно възраждане. Най-големият им будител е писателят Тарас Шевченко (1814 – 1861)

По някои особености на релефа и климата Украйна се очертава като отделна географска област с важно геополитическо значение. Тази страна е равнинна с незначителни възвишения (Кримските планини).  Средната най- високата точка е 400 метра над морското равнище. За сравнение ще отбележа, че нашето  Софийското  поле е високо 550 метра. Климатът е по-мек, подходящ за развитие на селското стопанство. Най- голямата река е Днепър, възпята в много песни и трета по големина в Европа след Волга и Дунав.

Основното население са украинци, наричани още малоруси. Християни са. Те са в близко родство  с наците, но въпреки това имат своите характерни черти и са отделен народ.Чернооки и чернокоси са.  Родеят се  и с южните славяни. Поради  техните продължителните войни с поляци, турци  и  др. у тях се е развил войнствен дух.  Интересното е, че от украинците се отделя един народ наречен „запорожки казаци”, който вечно воювал с някого. Част от тяхната   история е прочутото  писмо на казаците до турския султан. Миг е отразен в известното платно  на Иля Репин (1844 – 1930)

Столицата на Украйна е Киев (2,800,000 жители), чието име се споменава днес доста често. Той  е много красив град. Разположен е на високия десен бряг на река Днепър. Прочут е със своята светиня Киево-Печорската лавра – цял град от манастири и църкви, потънали в зеленина.

Старата история на Украйна изобилства с борби за освобождение от чуждо иго. В средата на 17 век украинците били освободени от поляците, след като вдигнали въстание водено от Богдан Хмелницки (1595 – 1657), но по-късно въстанието срещу руско робство, водено от хетман Мазепа ( 1639 – 1709), било потушено (1709) при гр.Полтава и погубило всички надежди на този народ за свобода. В края на 18 век, след като Москва победила съперниците си, Украйна влязла изцяло в пределите на руската държава. Тогава тя била наречена с днешното си име Украйна, което означава „страна на края” или „гранична страна, краище”, нещо като нашите „западни покрайнини”. Въпреки всичко днес украинците са  припознават за руснаци .

След Октомврийската революция страната влиза в състава  на Съветския съюз. Неин първи министър – председател за известно време е бил българинът Кръстю Раковски (1873 -1941), а в Харковския университет е бил професор бележитият български историограф Марин Дринов (1838 – 1906). След разпадането на СССР (1991) Украйна стана независима страна.

Земята на тази държава е щедро  надарена от природата. Плодороден чернозем  и още по-богати минерални  залежи. По време на Втората световна война Украйна е безмилостно ограбвана, като  постоянно  железопътни ешалони са изнасяли дори  нейната богата почва.

Интересна е  музикалната история на тази страна. Още в 18 век се появяват т. н. „бурлацки” песни внасящи нови интонации във вокалното изкуство. От техния музикален фолклор  най-прочут е народният им  танц гопак, но се играе и казачок. Най-популярният им народен инструмент е бандурата, на която са свирили народните им певци наречени кобзари, често слепци. В кратък срок се `полагат основите на национална музикална школа. Като основоположник на украинското оперно изкуство  се  смята Гулак-Артемовски (1813-1873), а  основател на украинската музикална класика е Николай Лисенко (1842-1912). Неговата оперета „Наталка Полтавка” се представила с голям успех още в средата на миналия век в Ловеч,  под диригентството на Евстати Павлов (1883-1957). Гражданството с любов посещавала представленията и в скоро време всички  пеели нейните мелодии. Защото украинската музика е много мелодична и достъпна за широк кръг любители на музиката. Украинците са способен народ.

 

Красимир Андреев,

диригент- Ловеч

 

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.