Тази пролет за следване на модела „Литекс“ говориха и Тодор Батков, и Кирил Домусчиев, и Димитър Борисов, пише днес в. Труд. Какъв беше той? С минимум чужденци, изключително със свои юноши. Амбиции за титла? Не! Само с голобради момчета не става. Евротурнири? Ако стане. Но как да стане, след като във всяко дерби съдията помага на съперника и кара „момчетата да плачат в съблекалнята“.

Накрая „Литекс“ спечели една титла – Христо Стоичков бе избран за треньор №1 на сезона. Не от журналисти или побелели деятели. А от професионалните играчи. Защото моделът на Камата бе симпатичен всекиму, а за резултати трябваше да се добави само малко класа. Но там думата имат шефовете.

Може ли някой да обвини „Литекс“, че е играл нечестно? Абсурд. До онзи предпоследен кръг с „Локо“ (Сф), след който Стоичков на практика реши, че няма смисъл да остава при люляците.

Какво представлява „Литекс“ днес? От модела на Стоичков остана малко. В повечето мачове академия „Литекс“ не е господар в състава, а доста нейни кадри посивяха. Залага се на стара тактика със… стари коне. От люляците не мирише на свежест и това се вижда в мачовете досега, въпреки че „Литекс“ е без загуба.

Кого победи Златомир Загорчич? Новаците „Нефтохимик“ и „Любимец“ (с гол в продължението), последния „Пирин“. И, разбира се, очаквано „Локо“ (Сф). Тежките мачове срещу „Ботев“, „Левски“ и „Славия“ – все на свой терен, все ремита. Скучен и тягостен футбол пред максимум 500 души.

Проблемът не е в резултатите. „Литекс“ вече не е романтичен отбор, създаващ много положения. А накрая страда, защото в сюблимния миг някое дете си вкарва фатален автогол.

Под Покрития мост избраха старото. И едва ли скоро пак ще чуят, че са най-симпатичният и привлекателен отбор у нас.