В навечерието на годишнина от рождението на Апостола  Общинският съвет в Ловеч се занимава с предложение площадът пред Художествената галерия да носи името на свещеноиконом Кръстю Никифоров. За вносителите това е лична кауза, свързана с оневиняване и преобръщане на едни наслоили се мнения и митове  в паметта българска. И точно когато обърканото ни общество е на улиците, тревожно търсейки загубените ценности на демокрацията и общия си идеал,  точно тогава, когато то има нужда да пие от чистите идеи на Апостола, за да се свести и да намери посоката, отново се издига името на поп Кръстьо. И обърнете внимание, неговото име да носи площадчето, на което се кръстосват ул. „Васил Левски“ и „Марин поп Луканов“. И изведнъж  това площадче започва да се съизмерва с тях, делейки общото пространство. Сваляйки един мит – за предателството, не търсим ли нови митове. Изчиствайки името, не отиваме ли в другата крайност на героизацията?  Губенето на мярата е един от признаците на историческата деменция. Плоча на храма „Успение Богородично“ и музеен кът на поп Кръстю – добре, плоча на мястото, където е била къщата, в която е живял свещеника – добре. Но и площадче с негово име – не губите ли, господа, мярата? Или количеството ще води до качествени промени – в съзнанието българско нещо ще просветне и българинът ще се почувства за пореден път виновен , че е наклеветил невинния, или пък с паметни знаци ще си измие ръцете за грешките, които е допуснал. Натрупването на тези плочи и знаци не наподобява ли опит да се покатери попа  по снагата на Апостола?

Жанина Илиева